Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2010

„Добри” търговски практики

Мобилният ми телефон звъни. Вдигам.  - Господин Петров, обаждам се от ХХХХХХ и искам да ви разкажа за нашите нови продукти. Сигурен съм, че ще са ви много полезни в работата на вашата компания.  - В момента съм малко зает, можете ли да ми изпратите информация по e-mail? (обикновено тук повечето cold calling продавачи угасват или започват да ме убеждават, че четенето е за идиоти и е най-добре да си купя тутакси, което и прекратява разговора.)  - Разбира се, ще ви изпратим с удоволствие (ти да видиш, този май е сериозен). Бихте ли ми продиктували мейла си? (е, кой ви продаде мобилния ми телефон, който не е по визитките ми, а не ви даде мейла, който е там?)  - xxxxx@jobtiger.bg е мейла, ще очаквам информацията.  - О, JobTiger! – тук за малко да изпадна в еуфория – тоя поне е чувал за фирмата. Но не ми било писано – Вие правехте тези лимонади, нали? (човекът започва да ми създава радост)  - Да, лимонади правим. Както и ашици и сапуни!  - А, за сапуните не знаех. Виж ти! (явно

Стената

Снощи се прибирам към 12 и виждам, че синът ми си е пуснал за заспиване концерт на Pink Floyd. Безценно! (За останалото, казват, си имало кредитни карти :) ) Пред очите ми е как си пускахме касетката със „Стената ” за заспиване и сутрин, като се събудехме, я пускахме от другата страна…

Малко за началното образование

Синът ми е в трети клас и има домашно по математика с вариации. Дотук нищо страшно. Страшното идва от липсата на основните концепции в математиката, на базата на които да си построи решенията. И мъката започва… Множеството има проста, разбираема дефиниция и на него се гради алгебрата. Също както геометрията се гради на дефинициите на точка, права и равнина. Ако започнеш от там, става лесно. Знам го от опит. :) Продължавам да се удивявам на упорството на българското начално образование да натъпче наука като математиката в главите на нещастните деца, без да има дава основите, на която тя се гради. Не знам как е в другите науки, там не съм така уверен, но за конкретната съм сигурен. Така предполагам се избягва излишния ред в главите им и възможността да си подредят и разберат учебния материал. Опитите да се учи математика без тези дефиниции и концепции са трудни и резултатите обикновено са печални. Което се потвърждава и от статистиката в образованието ни. Как да очакваме добри ре

Свищов вече има ферибот!

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай

Реален способ за изкарване на пари! Не е измама!

Направете следното: Направете си автобиография. Кандидатставайте за работа. Работете и си ги изкарвайте. Да ви е сладко харченето! :)

За недостига на специалисти в икономиката ни - V част

Преди години бях слушал, че средното време на упражняване на професия в ЕС е 7 години. След това трябва преквалификация или доквалификация. И това при условие, че има „вечни” професии като архитекти, медици, юристи и т.н. Така че: Част V – Специалистите и lifelong learning Проблеми, естествено, има и те не са малки. Проблем първи: Кому е нужно? Преди време CED бяха правили изследване в западащи райони, където хората оставаха масово без поминък. По-голямата част от анкетираните – около 80%, ако си спомням правилно, отговаряха, че не искат да се преквалифицират, че за тях това е обидно, след като цял живот са работили друго и че „държавата трябва да направи нещо”. Твърдяха го и по-младите, за които „цял живот” не бяха много години и за които всъщност целия живот предстои. Изобщо нуждата от пре-/до-квалификация се възприема трудно („Аз сега некадърен ли съм?”). Трябва обаче да свикваме с това. Технологиите се променят бързо и вече практически няма начин да работим цял живот едно

За недостига на специалисти в икономиката ни - IV част

Начинаещият специалист: -    За по-малко от 3500 няма да работя. Интервюиращият: -    Да, прав си! Няма да работиш… И не работи… Та - част 4 на сагата: Специалистите и заплатите Желаната заплата е важна. Понеже пазарът на труда е пазар и функционира като такъв. Както се казва: „Търси се човек, за да върши конкретна работа за конкретни пари”. Т.е. излизането от границата на специалността и квалификацията носи много по-ниски нива на заплащане. Затова най-важното е да се придържаме към бранша, стига да е възможно. Ако съм бил машинописец, например, едва ли бих си намерил и сега такава работа, независимо от опита. Каква обаче да е желаната заплата? Като цяло тук няма много за казване. Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дъл

Ако нямате какво да правите

Еманацията на преливането от пусто в празно!

Дефибрилатори в Монако

Понеже вчера стана дума за цените на имотите в Монако , ето една местна забележителност (поне за мен). Дефибрилаторите по улиците. Има ги на всеки ъгъл, поне в Монте Карло. Хубава и полезна услуга на управата, особено заради големия брой възрастни хора, живеещи там. Започваш да си мислиш, че средната възраст на жителите е над 50. Всъщност е логично, имайки предвид цените на жилищата, а и не само в малкото княжество. Повечето млади хора, ако и сравнително богати, просто не могат да си ги позволят. Е, поне знаем какво ни очаква след десетина години. А ако не се намери място за нас на тези два квадратни километра, лошо няма. Демокрация сме, не всеки е длъжен да живее в Монако. Сен Тропе и особено Порт Гримо са едни приемливи близки опции... :)

За недостига на специалисти в икономиката ни - III част

Вървят по улицата четири джуджета, хванати за ръка. Питат ги: - Кои сте вие? - Седемте джуджета - А защо сте четири? - Няма хора! Така е. Хора няма! Така че да се заемем с третата част от сагата: Част III - Специалистите и бизнеса И така: Откъде се вземат специалистите, как се намират и защо ги няма? Първо да отбележим отново разликата между високообразован и висококвалифициран. Високата квалификация не е пряко свързана с образованието в традиционния смисъл. Един заварчик с висок разряд със сигурност е висококвалифициран. И се намира трудно. Като правило е и добре платен за нашите стандарти. Отделил е години да се изучи на занаята. Държал е и държи изпити за това. Но не е задължително високообразован. Поне не се нуждае от висше образование. Висококвалифицираният специалист като правило е продукт (не само на ортодоксалното) образование, но и на допълнително обучение и главно практика. Вложил е продължителни и целенасочени усилия да стане това, което е. А именно – мечтата на

За недостига на специалисти в икономиката ни - II част

В тази част се разглеждат високообразованите специалисти. Тези с поне висше образование. Понеже има и много висококвалифицирани хора, които не са непременно високообразовани. И така: Част II - Специалистите и кариерното ориентиране Първо да уточним – базова инфраструктура за кариерно ориентиране и консултиране в България има. На базата на GCDF има обучени около 1000 консултанти. Във висшите училища има действащи 36 кариерни центъра, за средните училища има обучени около 800 кариерни консултанта досега (в България към момента има около 2500 средни училища). Има създадени магистърски програми и следдипломна квалификация в различни университети, JobTiger и ФБО също обучават консултанти. Има желание и се работи и за продължаване развитието на мрежата. Друг е въпросът колко се ползва. Като част от социалната програма на Тигъра, индивидуалното кариерно консултиране в пълния си вид беше безплатно за всички желаещи близо 4 години. Това беше и активно рекламирано. Резултат – под 50 д

За недостига на специалисти в икономиката ни - I част

Покрай една правдива статия, публикувана в Технюз  и на коментарите към нея във Фейсбук-а ми   ме засърбяха пръстите да напиша следващите редове, каквито и да излязат те. Част I – Специалистите и образованието За разликата между образованието и бизнеса се изговориха и изписаха тонове неща в последните шест –седем години. Предложиха се всякакви схеми за решаване на проблема – и безумни и реалистични. Ето няколко прости истини: Светът и бизнесът са динамични. Технологиите и начинът на правене на бизнес са обект на постоянно съревнование и се развиват ужасно бързо. Унесени в нашите си, чисто български, проблеми и преходи може би не го забелязваме, но е факт. Само преди 20 години най-модерното нещо в офиса беше факсът. Преди 15 години започнахме по-масирано да използваме компютри. Преди 10 години интернет започна да предлага повече услуги от поща. Днес факсовете са спомен*, а телефонната комуникация се пренасочва към интернет. Да не говорим за промените в инженерните професии, в прои

Горките цветари

Сутринта на идване на работа гледам как зареждат цветарския магазин в подлеза на ЦУМ. С голям джип, натъпкан догоре с цветя… Горките хора! В кризата не са им стигнали парите за баничарка за зареждане. И се налага с джипа… Да вземем да се откажем от тия човешки ресурси. И да носим по друг начин радост на хората. С цветя. И да страдаме, страдаме… с тези технически необезпечени операции на фирмата. :)

А на църква ходите ли?

Доста коментари предизвика затварянето на Клуб 703 в София. Една от основните причини според собственика е непостоянството на клиентите. Които го харесват, славословят… и не се отбиват там. По този повод: Днес в бюрото по труда имаше и един поп. С расото. И се зачудихме в Тигъра да не би и там да има съкращения заради кризата. Напоследък ходихте ли на църква?

Тигърът обича сладко

В естествен размер е, намира се на изхода на метрото към  Константин Величков и малките тигърчета са му се качили на главата. Очаква се всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна. :)

Простотии с авторските права

Преди време се опитах да си купя права от Музикаутор. През 2006 година им написах официално писмо „относно възможностите и условията за получаване на права за публикуване на текстове на песни в електронен формат за ползване през мобилни устройства - т.нар. Java книги”. И т.н. и т.н. Четири години по-късно все още нямам отговор. Мислят, предполагам. Проектът отдавна мина и замина без текстове на песни. Горките текстописци така и не изкараха някой лев от нас. Стана малко като саламджийския пес. Не яде салама, но и не го дава. Обаче братята руси надминаха всички! :) Глобиха Deep Purple за нелегално изпълнение на техните песни на техен концерт в Ростов на Дон ( повече ). Това, че организацията завела делото срещу тях, не е оторизирана от тях да ги представлява, изглежда е само бледа подробност на пейзажа. Дреме им на руснаците. Цирк! Вероятно ще се класират за идиотия на годината :) Та ми стана ясно и Музикаутор от коя читанка се учат. Че все се чудех. :)

Employer Branding или работодателска марка насред криза

“Работодателят като марка” беше тема на конференцията на БАУРЧР на 14 ноември 2008 г. Около 250 души присъстващи подкрепиха нуждата от Employer branding. Имаше и специална награда за Изграждане на работодателска марка, която спечели Нестле България. Съвсем заслужено между другото, макар че и подгласниците (мисля Кока-кола и Авенди бяха) се справиха отлично. Само след няколко месеца вече бяхме затънали до ушите в кризата и темата изчезна от разговорите. Ставаше дума за спестяване, освобождаване и други неприятни думички. Година и половина по-късно все още сме в криза и посвикнахме с нея. Лошите думички все още са модерни: финанси, бюджети, ограничаване. Даже детето ми изпрати красноречив SMS от морето: „pari 0”. :) Какво обаче е животът без малко предизвикателства? Решихме да въведем услуга за Employer branding в Тигъра. Идеята е да покажем кои са стойностните фирми на пазара на труда, да им дадем шанс да разкажат за себе си като работодатели. И да дадем на търсещите работа изто

Три в едно ...

Типична сграда за квартала около Лъвов мост. Стара, малко реновирана. На първият етаж стаи под наем от една фирма, на третия - хотел и / или стаи под наем от друга фирма. Вторият етаж? Нечие жилище? Нелегални стаи под наем на час? Или "буфер" за двата други хотела - който се претовари - ползва го... :) В съседната сграда е кафене - коридорче. Не знам колко кафе продават, но правят най-вкусните сандвичи и таратор в околността. Хранят квартала. Даже приемат поръчки по телефона и доставят на място. По-нагоре по улицата е единственото кашер кафе в София, което знам. Модерно. Климатизирано. Много добро кафе. Типичната смесица за квартала. В лятната жега и заспалост лъха на старата София от студентските години. Само Гамбринус го няма отдавна. Има френски ресторант в съседната сграда. В дни като днешния си мисля, че ще ми липсват и те, ако изчезнат.

Загубени коментари

По някаква причина коментарите до 6 юли са се затрили от сайта не по моя вина, за което много съжалявам. Ако някой не го мързи и го смята за важно, нека да ги пусне отново. И да се надяваме, че няма да има вече такива проблеми.

Най-сетне промени в търсенето на кандидат или новите потребителски навици

След  доста тръпнене в очакване днес съм много горд и доволен! Една отдавна замисляна промяна в работата на сайта даде много бързо повече от очаквания резултат. За какво става дума? До преди някоя година моделът на работа в интернет сайт като нашия беше такъв – минаваш през една дълга регистрация, после въвеждаш настройки за услуги (Агент и т.н.), въвеждаш си CV, поставяш го за търсене и чак тогава започваш да ползваш системата в цялата и красота и получаваш всичко от нея. Общо около час – два. Избягването на някоя стъпка обаче те ограничава във възможностите и практически намалява шансовете ти да си намериш работа. В наше време обаче потребителят няма време и желание за всичко това. Най-добре, ако всичко функционира от само себе си. Нещо като единствен голям бутон „Търся си работа”. Натискаш го и имаш 3 интервюта и на едното място те назначават. Без да си излизаш от вас. Това, за сега, е естествено невъзможно. Къде обаче се крият възможностите? Като разгледахме основно процеса

byZaro.com

Днес явно е хубав ден за демокрацията. :) Върлов хей така, без причина, реши да ми подари домейн за блога: byZaro.com ! Много ти благодаря, адски ме зарадва! :) Излиза, че не всички са полудели от кризата и само тъпотии са им в главата. По този повод мисля да пусна и ограничен брой мейли ime@byZaro.com. Само да измислим за какво да ги ползваме. Предложения?

Почти като истинско

Хубавата гледка е от терасата на офиса на AIMS . Добрата маркировка наистина "отваря" гледката и пътния възел заприличва съвсем на истински такъв, някъде по света. Особено жълтите ленти. Е, ако беше и асфалтиран пътя преди това, щеше да е идеално, но пък какво е животът без някое предизвикателство? :) Така или иначе - по-скоро положително усещане.

Кариерното ориентиране през '87

Гимназията в общи линии приключваше и се чудехме какво да следваме. Че ще е с математика беше ясно, въпросът беше къде. Носеха се всякакви митове и легенди. В УНСС не било ясно какво се учи, но едната съученичка имала чичо директор и той бил завършил там. Решихме, че не е за нас. От ФМИ на СУ също се отказахме, само математика ни се виждаше тъпо. Остана да станем инженери. Инженер, ама какъв? Трябваше да се подходи сериозно... И така - написахме имената на университетите на листчета и ги пуснахме в бомбето на баща ми. Падна се ВИАС. Друг съученик се качи на такси и каза "Карай към някой ВУЗ". Предполагам кирията до ТУ е била най-дълга... Момичето с чичото отиде във ФМИ... Долу горе така ставаше. Това е по повод защо сме се хванали да въвеждаме кариерно консултиране в България.

Отново на линия

Точно 7 години и 10 дни след последното ми писание в блог , отново съм на линия. WhyBulgaria вече е само архив, за съжаление без коментарите, които бяха ценни, но това остана. Гледаме напред. Явно годината ми е такава. Ето - и XIII HR Weekend се казваше "Презареждане". Презаредихме... Сега и това е наред. А може пък просто пръстите да са ме засърбели. Годината на тигъра е все пак. Трябва да благодаря и на Албена, че измисли името byZaro. Имаше доста предложения , включително и "Тигре, тигре...", но това си остана. Не знам какво се подарява на кръстница, но да се разберат с блога. То си е негово име :) Василена каза , че ще спре да чете новините, ако започна пак. Чак до там няма да стигаме. Да не се страхуват колегите. :) Засега блогът не предлага особен дизайн, за което се извинявам. Тош обеща да ми помогне за това в следващите дни. Той е програмист, а не дизайнер, но поне не е далтонист като мен. Ако някой има дизайн на сърце - добре дошъл е. Предполагам