Пропускане към основното съдържание

За недостига на специалисти в икономиката ни - IV част

Начинаещият специалист:
-    За по-малко от 3500 няма да работя.
Интервюиращият:
-    Да, прав си! Няма да работиш…
И не работи… Та - част 4 на сагата:

Специалистите и заплатите

Желаната заплата е важна. Понеже пазарът на труда е пазар и функционира като такъв. Както се казва: „Търси се човек, за да върши конкретна работа за конкретни пари”.
Т.е. излизането от границата на специалността и квалификацията носи много по-ниски нива на заплащане. Затова най-важното е да се придържаме към бранша, стига да е възможно. Ако съм бил машинописец, например, едва ли бих си намерил и сега такава работа, независимо от опита.

Каква обаче да е желаната заплата?

Като цяло тук няма много за казване. Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дълго време на една позиция в една фирма. Те нямат реалистична представа за пазара на труда.

Другото голямо изключение са начинаещите. Доколкото квалификацията е следствие от опита, когато кандидата поиска твърде много или твърде малко, това буди съмнение у интервюиращите. Когато някой твърди, че е супер квалифициран и опитен, а иска минимална заплата, това не пасва и буди въпроси. Същото е и ако поиска например два пъти повече от нормалното заплащане. Частен случай е, когато си променя мнението на всяко интервю. Например на първо интервю иска заплащане от 1000 лева, а след като фирмата прояви интерес, се оказва че сумата вече е 2500. При таван за конкретния човек 1200.

Нормално и разбираемо е младите хора да искат всичко сега и веднага. Супер е, ако успеят да го получат. Но трябва да се има предвид, че никой работодател не може да плаща дългосрочно някому повече, отколкото този служител с труда си изкарва за фирмата.

Естествено има и фирми, които не са ефективни, не са модернизирани и съответно резултатите им са лоши. Не могат д си позволят нормални заплати. Но затова е свободния пазар на труда – тогава техните служители се местят при по-добрите.

Много хора търсят панацеята в чужбина. Все още е много по-престижно да отидеш на работа в чужбина, отколкото в съседния град. Тук трябва непременно да се имат предвид разходите на новото място. Така че разполагаемата сума накрая да е по-голяма, отколкото преди местенето. Иначе не си струва. Разбира се местенето има не само финансов аспект. Има и социален, културен, свързан със сигурност, здравеопазване, детски градини, училища, чистота и т.н.. Някои се справят и успяват, други не. Всеки сам си преценява.

И все пак – колко да поискаме, ако сме начинаещи и не знаем какви са заплатите, ако не го пише в интернет и не познаваме никой, който може да ни насочи. Отговорът е простичък. Пресмятаме колко ни струва животът без екстри и без лишения. Добавяме 10% и получаваме нашата минимална заплата. Нивата се различават при различните хора и в различните градове. Това е.

Остана:
Част V - Специалистите и lifelong learning

Коментари

  1. Днес има споделени мисли по тел...За подробности...Предвижда и иска път навътре във времето,извън дома ни

    ОтговорИзтриване
  2. "За какво са ни всичките тези пари - щом приятели нямаме вече..."
    :)Приятелски поздрав!!!
    Иначе съм съгласна и го публикувам и за колегите от проекта.
    Албена

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

Свищов вече има ферибот!

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай