Пропускане към основното съдържание

За недостига на специалисти в икономиката ни - IV част

Начинаещият специалист:
-    За по-малко от 3500 няма да работя.
Интервюиращият:
-    Да, прав си! Няма да работиш…
И не работи… Та - част 4 на сагата:

Специалистите и заплатите

Желаната заплата е важна. Понеже пазарът на труда е пазар и функционира като такъв. Както се казва: „Търси се човек, за да върши конкретна работа за конкретни пари”.
Т.е. излизането от границата на специалността и квалификацията носи много по-ниски нива на заплащане. Затова най-важното е да се придържаме към бранша, стига да е възможно. Ако съм бил машинописец, например, едва ли бих си намерил и сега такава работа, независимо от опита.

Каква обаче да е желаната заплата?

Като цяло тук няма много за казване. Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дълго време на една позиция в една фирма. Те нямат реалистична представа за пазара на труда.

Другото голямо изключение са начинаещите. Доколкото квалификацията е следствие от опита, когато кандидата поиска твърде много или твърде малко, това буди съмнение у интервюиращите. Когато някой твърди, че е супер квалифициран и опитен, а иска минимална заплата, това не пасва и буди въпроси. Същото е и ако поиска например два пъти повече от нормалното заплащане. Частен случай е, когато си променя мнението на всяко интервю. Например на първо интервю иска заплащане от 1000 лева, а след като фирмата прояви интерес, се оказва че сумата вече е 2500. При таван за конкретния човек 1200.

Нормално и разбираемо е младите хора да искат всичко сега и веднага. Супер е, ако успеят да го получат. Но трябва да се има предвид, че никой работодател не може да плаща дългосрочно някому повече, отколкото този служител с труда си изкарва за фирмата.

Естествено има и фирми, които не са ефективни, не са модернизирани и съответно резултатите им са лоши. Не могат д си позволят нормални заплати. Но затова е свободния пазар на труда – тогава техните служители се местят при по-добрите.

Много хора търсят панацеята в чужбина. Все още е много по-престижно да отидеш на работа в чужбина, отколкото в съседния град. Тук трябва непременно да се имат предвид разходите на новото място. Така че разполагаемата сума накрая да е по-голяма, отколкото преди местенето. Иначе не си струва. Разбира се местенето има не само финансов аспект. Има и социален, културен, свързан със сигурност, здравеопазване, детски градини, училища, чистота и т.н.. Някои се справят и успяват, други не. Всеки сам си преценява.

И все пак – колко да поискаме, ако сме начинаещи и не знаем какви са заплатите, ако не го пише в интернет и не познаваме никой, който може да ни насочи. Отговорът е простичък. Пресмятаме колко ни струва животът без екстри и без лишения. Добавяме 10% и получаваме нашата минимална заплата. Нивата се различават при различните хора и в различните градове. Това е.

Остана:
Част V - Специалистите и lifelong learning

Коментари

  1. Днес има споделени мисли по тел...За подробности...Предвижда и иска път навътре във времето,извън дома ни

    ОтговорИзтриване
  2. "За какво са ни всичките тези пари - щом приятели нямаме вече..."
    :)Приятелски поздрав!!!
    Иначе съм съгласна и го публикувам и за колегите от проекта.
    Албена

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре…

За всичко е виновен Маслоу...

За всичко е виновен Маслоу!
Като малко дете обичал да си рисува триъгълници, а когато пораснал, преминал на пирамидки и създал прословутата пирамида на Маслоу.

Според нея физиологичните нужди са от базовите за хората. Затова водейки една жена на обяд/вечеря, въздействаш на едно много първично равнище и съответно има резултат.

Същото става, когато и предложиш сакото да се наметне. Освен че е кавалерско, разбира се.

После излязоха кожените палта за намятане. А в съвременния материалистичен свят някои джентълмени намятат жената на мечтите с някоя кола. Тъкмо върши работа и в носенето на покупки. Т.е. пак физиологична нужда.

А какво остава на нас, другите, които нямаме коли за намятане? Ами остава ни да търсим мотивацията на жената на сърцето си на по-високите нива на пирамидата и да се надяваме. Да се надяваме, че няма да се окаже първична някаква...
Но за всичко е виновен Маслоу и детската му страст към геометрията!

П.П. Диамантите, разбира се, причисляваме към по - високите нива на п…

Как да подобрим клетката за папагали

От месец сме горди собственици на папагали (всъщност са на детето). В общи линии е голямо забавление, внесоха допълнителна живинка в къщата, а него го радват особено много.

Но думата ми е за чистенето около тях. Почистването на самата клетка, хранилки и т.н. не е проблем. Обаче се оказа, че докато ядат просото си, разхвърлят доста обелки от него по пода. Самата клетка има нещо като леген на дъното, но той не е в състояние да спре хвърчащите просо и обелки. Резултат - пространството около клетката често беше по-мръсно от дъното на клетката. На пода има и килим, така че ежедневната прахосмукачка ни беше в кърпа вързана.

Това, което измислихме с общи усилия, бяха две допълнителни прегради от картон, останал от училище, които са с около сантиметър по-високи от положението на хранилките. Така от една страна не се закрива клетката, а от друга - много малко от изхвръкналото просо успява да "ги прескочи" и да финишира на пода. Чистенето отново се сведе до веднъж седмично.

Повече за…