Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юли, 2010

А на църква ходите ли?

Доста коментари предизвика затварянето на Клуб 703 в София. Една от основните причини според собственика е непостоянството на клиентите. Които го харесват, славословят… и не се отбиват там.

По този повод:
Днес в бюрото по труда имаше и един поп. С расото. И се зачудихме в Тигъра да не би и там да има съкращения заради кризата.

Напоследък ходихте ли на църква?

Тигърът обича сладко

В естествен размер е, намира се на изхода на метрото към  Константин Величков и малките тигърчета са му се качили на главата. Очаква се всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна. :)

Простотии с авторските права

Преди време се опитах да си купя права от Музикаутор.
През 2006 година им написах официално писмо „относно възможностите и условията за получаване на права за публикуване на текстове на песни в електронен формат за ползване през мобилни устройства - т.нар. Java книги”. И т.н. и т.н. Четири години по-късно все още нямам отговор. Мислят, предполагам. Проектът отдавна мина и замина без текстове на песни. Горките текстописци така и не изкараха някой лев от нас. Стана малко като саламджийския пес. Не яде салама, но и не го дава.

Обаче братята руси надминаха всички! :)

Глобиха Deep Purple за нелегално изпълнение на техните песни на техен концерт в Ростов на Дон (повече). Това, че организацията завела делото срещу тях, не е оторизирана от тях да ги представлява, изглежда е само бледа подробност на пейзажа. Дреме им на руснаците. Цирк! Вероятно ще се класират за идиотия на годината :)

Та ми стана ясно и Музикаутор от коя читанка се учат. Че все се чудех. :)

Employer Branding или работодателска марка насред криза

“Работодателят като марка” беше тема на конференцията на БАУРЧР на 14 ноември 2008 г. Около 250 души присъстващи подкрепиха нуждата от Employer branding. Имаше и специална награда за Изграждане на работодателска марка, която спечели Нестле България. Съвсем заслужено между другото, макар че и подгласниците (мисля Кока-кола и Авенди бяха) се справиха отлично.

Само след няколко месеца вече бяхме затънали до ушите в кризата и темата изчезна от разговорите. Ставаше дума за спестяване, освобождаване и други неприятни думички.
Година и половина по-късно все още сме в криза и посвикнахме с нея. Лошите думички все още са модерни: финанси, бюджети, ограничаване. Даже детето ми изпрати красноречив SMS от морето: „pari 0”. :)

Какво обаче е животът без малко предизвикателства? Решихме да въведем услуга за Employer branding в Тигъра. Идеята е да покажем кои са стойностните фирми на пазара на труда, да им дадем шанс да разкажат за себе си като работодатели. И да дадем на търсещите работа източник за…

Три в едно ...

Типична сграда за квартала около Лъвов мост. Стара, малко реновирана. На първият етаж стаи под наем от една фирма, на третия - хотел и / или стаи под наем от друга фирма. Вторият етаж? Нечие жилище? Нелегални стаи под наем на час? Или "буфер" за двата други хотела - който се претовари - ползва го... :)

В съседната сграда е кафене - коридорче. Не знам колко кафе продават, но правят най-вкусните сандвичи и таратор в околността. Хранят квартала. Даже приемат поръчки по телефона и доставят на място.

По-нагоре по улицата е единственото кашер кафе в София, което знам. Модерно. Климатизирано. Много добро кафе.


Типичната смесица за квартала. В лятната жега и заспалост лъха на старата София от студентските години. Само Гамбринус го няма отдавна. Има френски ресторант в съседната сграда.

В дни като днешния си мисля, че ще ми липсват и те, ако изчезнат.

Загубени коментари

По някаква причина коментарите до 6 юли са се затрили от сайта не по моя вина, за което много съжалявам.

Ако някой не го мързи и го смята за важно, нека да ги пусне отново.

И да се надяваме, че няма да има вече такива проблеми.

Най-сетне промени в търсенето на кандидат или новите потребителски навици

След  доста тръпнене в очакване днес съм много горд и доволен! Една отдавна замисляна промяна в работата на сайта даде много бързо повече от очаквания резултат. За какво става дума?

До преди някоя година моделът на работа в интернет сайт като нашия беше такъв – минаваш през една дълга регистрация, после въвеждаш настройки за услуги (Агент и т.н.), въвеждаш си CV, поставяш го за търсене и чак тогава започваш да ползваш системата в цялата и красота и получаваш всичко от нея. Общо около час – два. Избягването на някоя стъпка обаче те ограничава във възможностите и практически намалява шансовете ти да си намериш работа.

В наше време обаче потребителят няма време и желание за всичко това. Най-добре, ако всичко функционира от само себе си. Нещо като единствен голям бутон „Търся си работа”. Натискаш го и имаш 3 интервюта и на едното място те назначават. Без да си излизаш от вас. Това, за сега, е естествено невъзможно.

Къде обаче се крият възможностите?

Като разгледахме основно процеса, без д…

byZaro.com

Днес явно е хубав ден за демокрацията. :)
Върлов хей така, без причина, реши да ми подари домейн за блога: byZaro.com! Много ти благодаря, адски ме зарадва! :)

Излиза, че не всички са полудели от кризата и само тъпотии са им в главата.

По този повод мисля да пусна и ограничен брой мейли ime@byZaro.com. Само да измислим за какво да ги ползваме.


Предложения?

Почти като истинско

Хубавата гледка е от терасата на офиса на AIMS.

Добрата маркировка наистина "отваря" гледката и пътния възел заприличва съвсем на истински такъв, някъде по света. Особено жълтите ленти.

Е, ако беше и асфалтиран пътя преди това, щеше да е идеално, но пък какво е животът без някое предизвикателство? :)

Така или иначе - по-скоро положително усещане.

Кариерното ориентиране през '87

Гимназията в общи линии приключваше и се чудехме какво да следваме. Че ще е с математика беше ясно, въпросът беше къде.

Носеха се всякакви митове и легенди. В УНСС не било ясно какво се учи, но едната съученичка имала чичо директор и той бил завършил там. Решихме, че не е за нас.
От ФМИ на СУ също се отказахме, само математика ни се виждаше тъпо. Остана да станем инженери.

Инженер, ама какъв? Трябваше да се подходи сериозно...
И така - написахме имената на университетите на листчета и ги пуснахме в бомбето на баща ми. Падна се ВИАС.

Друг съученик се качи на такси и каза "Карай към някой ВУЗ". Предполагам кирията до ТУ е била най-дълга...

Момичето с чичото отиде във ФМИ...

Долу горе така ставаше.

Това е по повод защо сме се хванали да въвеждаме кариерно консултиране в България.