Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2011

Le Orme и Аmico di ieri

Става дума за това:



Снощи, покрай другото, ми го пусна приятел и ме хвърли в потрес. Никога не съм и предполагал, че една от песните, с които сме израстнали, е кавър...

Днес проверих и се оказа, че ФСБ все пак коректно са отбелязали в албума си Tony Pagliuca като автор на музиката. :)

И все пак се чувствам някак си ... ограбен.

Приятно слушане все пак, групата не е лоша... :)

Нямало работа в България? Как не! Упътване как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...” - второ издание 8 години по-късно

Днес попаднах на тази статия, която съм писал преди 8 години за един сайт, който вече не съществува като такъв, а само като архив на (почти всички) статии без коментари.

Каква е разликата днес, 8 години по-късно? Ами вече се или не се кандидатства – така е сигурно, че няма да те поканят на интервю или се кандидатства за абсолютно всички намерени неподходящи позиции. Ефектът е същия.
Само вече не ми е до майтап с цялата работа. Така че приятно четене на старата статия и архива.

Не ни е виновна държавата

Издраха ми вратите на колата. Гадно, злостно и с усърдие. Както си стоеше паркирана там, където си стои паркирана от три-четири години. А и аз никому нищо не правя, така че причина няма!
Всеки е свикнал да псува държавата. Искам да ви кажа честното си мнение. Не ни е виновна държавата. Сами сме си виновни! Не е държавата тази, която трябва да ми пази колата. Уважението и толерантността са. Само че ги няма. Не са на мода.
Впрочем не се и ядосах. Не изпсувах. Даже не бях и огорчен. Чувството беше отегчение. А това вече е лошо…

Истории за Тигъра - 2001 година - II

или има ли значение в кой град живееш?
Когато работиш усилено и по много часове на ден, изпадаш в странни ситуации.

Първата година в JobTigerбеше тежка за мен (не че сега е леко, де :)). Много нови неща, непознати проблеми, накратко казано - зор. За да не се прибирам в къщи, „носейки си работата” и да изнервям домашните, придобих навика да се разхождам половин – един час след работа, за да ми „изветрее” главата, преди да се прибера. Всяка вечер по същия маршрут – от стария офис на „Шипка”, покрай „Радисън”, после „Шишман” и до Попа и оттам - в къщи. Зиме, лете – все едно: вървя, мисля си, „изветрявам”…
По едно време открих, че са успели да съборят една от къщите по пътя и да вдигнат нова кооперация на нейно място. На 4-5 етажа. Забелязах я, чак когато слагаха дограмите.
И тъжно и смешно. Всички знаят, че съм разсеян, това не е тайна. Но случката ми беше déjà vuот времената във Виена…
Тогава осъзнах, че докато работиш здраво, няма значение в кой град живееш. Единствената разлика е с кого …

Истории за Тигъра - 2001 година - I

Понеже днес пуснахме поканата за забавните истории, снимки и филмчета, свързани с работата (виж Юбилейно място за вашите истории), а аз няма как да участвам, ще публикувам тук няколко истории и снимки за десетте години в JobTiger, така, както аз ги виждах.


И така, през 2001 година, освен тигъра, се роди и Борис. И съчетавахме двете неща. Понякога това изглеждаше така, понеже и тогава имах навика да доработвам вечер :)

Когато по-късно Борис проговори, все още понякога работехме така и според него на екрана пишеше: "Боки не пипа". :)

Сексът и готвенето

Ето един цитат от Тери Пратчет от „Петият слон” (Издание: ИК „Вузев“ — „Архонт-В“, 2000, редактор: Весела Петрова, ISBN 954–422–063–1, превод от английски Владимир Зарков):

Толкова добро е, че чак ме е яд, че не съм го измислил аз. :)

„[Ваймс]бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.”

Една колежка някога постулира по този повод, че 90% от мъжете не ставали за нищо, което не било проблем, понеже жените им си ги харесвали и така.

Докъде води липсата на модерни HR практики

Попадала ми е една история, за която не знам колко е вярна*.

Прибира се Стефан Македонски след обучението си в България и си търси работа, но безуспешно.
По някаква причина се намесва Ванче Михайлов и отива да посети шефа на операта тогава. Сяда в кабинета му и пита:
-    Ке вземете ли наше момче да пее у операта?
-    Ама господин Михайлов, нямаме пари, нямаме места за тенори….
Ванче изсвирва с уста и в кабинета нахлуват двама тежко въоръжени гавази с извадени саби.
Ванче казва, без да се обръща:
-    Сус бе мекерета!
И гавазите се изнасят. Ванче пита пак търпеливо:
-    Ке вземете ли наше момче да пее у операта?
-    Ама разбира се, господин Михайлов, разбира се, как няма…

Та си мислех колко е лошо да нямаш програма за откриване на таланти в организацията. През какви неща ти се налага да минаваш!

А после кръстиха музикалния театър на него…

Сега, като имаме модерни HR практики вече сме в голяма степен предпазени. :)
----------------------------------------------------
* Наистина не п…