Пропускане към основното съдържание

Не ни е виновна държавата

Издраха ми вратите на колата. Гадно, злостно и с усърдие. Както си стоеше паркирана там, където си стои паркирана от три-четири години. А и аз никому нищо не правя, така че причина няма!

Всеки е свикнал да псува държавата. Искам да ви кажа честното си мнение. Не ни е виновна държавата. Сами сме си виновни! Не е държавата тази, която трябва да ми пази колата. Уважението и толерантността са. Само че ги няма. Не са на мода.

Впрочем не се и ядосах. Не изпсувах. Даже не бях и огорчен. Чувството беше отегчение. А това вече е лошо…

Коментари

  1. ей Заро, ей Заро ... може пък случайно да е станало ... брей тоз народ няма да се оправи ... :(

    ОтговорИзтриване
  2. Сигурно някой се е подхлъзнал с ключа в ръка и така 20 пъти... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Не, Заро - пак държавата е виновна. Помниш ли:
    "нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба..." Само че гневът му не е величав, а е яростта на сритан помияр - хем го боли, хем иска да те разкъса, хем го е страх да не го наритат пак. Това не е чалга-културата, а рапът на крайните квартали, идеологията на гетото. Очевидно в случая ти си се оказал символът на успеха, който почитателите на Мишо Шамара толкова ненавиждат... Апропо, скоро гледах филм за Фолксваген - тестваха врати срещу надраскване - без майтап. Това е цената, която плащаш за успеха в живота. И не очаквай толерантност от аутсайдери.
    Аз самият държа личната си кола на охраняем паркинг във фирмата и се движа почти само със служебната.
    ...Преди години едни такива келешчета се бяха научили на връщане от дискотека да избутват колата ми на платното (ръчната не държеше добре).Направиха го два пъти, а на третия стана весело...Някой път може да го разкажа в блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Докато не се появи истинско гражданско общество, и държавата, и населението ще са си все калпави. Но то няма как да се появи от нищото. Та съм скептичен...

    ОтговорИзтриване
  5. "вековната злоба на роба", прав си, да.
    Само че постоянно се сблъсквам с хора, на които ограниченията им са само в техните глави. Никой не ги спира да постигнат нещо, само те самите. Един приятел така им и казваше - "спрели"...

    ОтговорИзтриване
  6. Аз не вярвам в гражданското общество. Няма такова нещо според мен. Има групи хора, временно обединени от общ интерес.

    Но виж, толерантността, уважението към другия или поне към труда и собствеността му, биха могли да станат на почит.

    Нали всичките искат да са като германците. Но никой не се пита какво прави германеца германец. Или как са го постигнали. Доколкото съм слушал след войната са били доста по-бедни от нас сега...

    Но да не генерализираме. Нощта е за друго... :)

    Честит празник на всички :)

    ОтговорИзтриване
  7. Точно в спомената Германия имат чудесно и добре функциониращо гражданско общество. Гражданското общество не е някаква постоянна и неизменчива констелация - то наистина се състои от флуктуиращи групи с менящи се интереси. Голямата част от индивидите в тези групи обаче са именно граждани, а не поданици. Темата е дълга...
    Честит празник! (Който също е една от причината да сме такива, каквито сме. Но тук ми се открива поле за дълги семиотични и културологични пояснения, та ще пропусна продължението...)

    ОтговорИзтриване
  8. За гражданското общество и държавата: Преди три дни си ходих до Русе. На влизане в града едно пежо ме засече остро, после намали, за да го изпреваря, след това изведнъж ускори...Пуснах го напред, а той почна да описва осморки на пътя.На първото кръстовище си подаде главата почти до кръста и почна да псува наред шофьори и пешеходци. Беше мъж на около 35 г, мъртвопиян.
    И аз реших да се направя на немец и набрах телефон 112, за да подам сигнал, че този или ще се пребие, или ще убие невинен човек.

    Възпроизвеждам диалога по памет:
    Аз:" Извинете, не знам към вас ли трябва да се обърна, обаче...(разказвам).."
    Те:(с подчертана досада) Към нас, към нас... Какъв, казвате, му беше номера?
    Аз:"(диктувам началната буква - "Русе" и четирите цифри).
    Те:А накрая?
    Аз:Тъмно е, не се вижда. (описвам модела и цвета на колата). С елементарна проверка ще го идентифицирате."
    Те:"Абе не е толкова елементарна. Вижте, НЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА ГО НАСТИГНЕТЕ и да ни кажете и последните букви? Информацията ви е непълна."
    Аз: Не мога, понеже оня кара в града със сто километра, а аз не съм Шумахер...Не ми е това работата, най-много да предизвикам катастрофа или да ми вземат книжката."
    Те:"Аха, има логика.Вярно."
    Аз: (изнервен докрай) - "Защо просто не ми дадете номера на КАТ?"
    Те:"Защото не може. Има си ред. Ние ще ги информираме по каналния ред."
    Аз:"Искам да запишете описанието на шофьора, понеже оня после ще каже, че е карал баща му. Запишете и моите данни, ако се наложи да свидетелствам."
    Те:"А, да - вярно бе. Може и да се наложи, макар че... Ама ти кажи за всеки случай.."

    Та така. Всеки може да пренесе този диалог на немска земя и да се опита да открие разликите. У нас:
    а/ на никого не му пука и сме по-слконни да се солидаризираме с нарушителите, отколкото с държавата/обществото (в автобуса подкрепата е ВИНАГИ за човека без билет и срещу контрольора)
    б/ Контролните ни служби се създават само за да се отчетем пред Европа и веднага в тях се назначават връзкари-безхаберници, на които не им пука за какво получават заплата.
    Честно казано, не съм оптимист.

    ОтговорИзтриване
  9. Апропо, за германците след войната: В първите, най-тежки години, храната в заводите е била безплатна.Но! Имало е само едно меню - и за директора, и за портиера. Каква криза трябва да се случи у нас, за да се постигне подобно солидаризиране? Аз лично не мога да си представя.
    Българинът е готов да се зароби до гроб със заеми, за да изглежда по-богат.Свръхкомплексирана нация сме и това си е.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Саботажна група сърп и чук8 юни 2012 г., 10:58 ч.

      Тимуре, бог да пази България да не се случват кризите, които Германия е преживяла. Дано не я докараме до там за да стигнем нивото им и проумеем. Бях 19 годишно хлапе,когато влезнах в катедралата в центъра на Нюрнберг и разгледах снимките, които висяха по стените. Градът е бил сринат със земята. За да оцелеят първата зима (там зимите далеч не са като нашите) след загубата на войната е трябвало да изринат всичко и да засадят картофи (тяхната земя и тя не като нашата трудно ражда друго освен картофи)така са оцелели и после са изградили всичко наново камък по камък.
      Българинът може да си позволи да е ирационален и инатлив (ще си засади на село квот му трябва, ще си направи компотите и ще избута някак си). Е те високоразвитите западняци тоз лукс не могат да си го позволят. По простата причина, че ще умрат от глад. Между другото са пробвали и резултатите са били винаги едни и същи - за един сезон населението им се е редуцирало с 50%. Всичко това е добре документирано по музеите им. Така по метода на "опит - грешка" са станали това, което са. Не се чувствам комфортно да се намесвам в дискусията, но не мога да се сдържа:)). И аз съм от групата на българските граждани постоянно пребиваващи в чужбина. Много ме озадачиха коментарите на тукашните ми колеги относно характера ми не се бях замисляла никога преди за това "Ти можеш да постигнеш всичко - ти винаги си недоволна". Мисля, че това е валидно за всички ни. Ако не сме злобни (що сме толкоз злобни)- ние можем да постигнем всичко ( и хубаво и ЛОШО), та ние все сме недоволни.

      Изтриване
  10. Държавата се гради от народ, Заро. Тъжното е че все по-често и все повече от нас ставаме апатични. Изпитваме апатия към живота си, към икономиката ни, към държавата ни ... и влагаме енергията си (и яда си) не за да променим живота си и статуквото, а на първия, който ни се изпречи на пътя. Отравяйки и неговия живот.

    Аз обвинявам за всичко владичеството, под което сме били толкова време, защото считам че то ни е унищожило като народ и ни е превърнало в отделни индивиди, които са оцелявали "всеки сам за себе си," но .... нека не разваляме празника си.

    Хубав празник, Заро - ти ще оправиш колата, те пак ще си легнат озлобени, нещастни и самотни. Всеки сам избира пътя си!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

Свищов вече има ферибот!

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай