Пропускане към основното съдържание

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато.
Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре и за пирографиране на надписа, който исках да ми изпишат, така че се прекръстих мислено и го купих. В „Малкия ЦУМ” има жена, която надписва, след 10 минути имах и желания надпис и в общи линии се прибрах съвсем горд и щастлив в къщи.

Първото, което установих, беше, че няма как да напълня бурето. Течеше си отвсякъде. :)
 Оставих го във ваната да се пълни отгоре, докато се изпразва през дупките и постепенно започнах да осъзнавам, че отново съм в ситуация да се уча и то по трудния начин – от грешките си. :)

Първата вечер киснене не донесе почти никакъв успех, така че на другия ден започнах с питането и отсяването на получените съвети. Ето и тези, които ми свършиха работа:
  • Най-добре е закисването да става с гореща вода. Слава Богу, Топлофикация доставят достатъчно от нея.
  • Като понапълните бурето (докъдето може), сложете му добре тапата. Така не може да взема въздух и изтича по-малко вода. Т.е. процесът е по-пълноценен.
  • Ако има голяма дупка или хлътнала навътре дъска, завъртете бурето така, че това място да остане отдолу. Предполагам, че така и тежестта на водата помага.
  • Начукването на обръчите също помага, но трябва да се прави на по-късен етап. За да не нараня бурето, използвах чук и дървено трупче. Нагласяш трупчето на място и после удряш по него.

Не съм използвал никакви химически субстанции. Само горното.

Играта на проби и грешки продължи пет дни (бурето наистина беше много зле), но към момента вече всичко е наред. Доволен съм, че се научих на още нещо. А има и още един нюанс – вложих доста труд и съм доволен от резултата. Все едно аз съм направил бурето с ръцете си. Така че остава да се каже наздраве! :)

Коментари

  1. Въпреки че ще се ползва за ракия, трябвало и сода за бъчви малко да се ползва...
    Стефан

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за хубавата ви информация която сте написали, ще ми спести много проблеми.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

Персонална метеостанция - за какво ни е и как да я ползваме?

Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите. Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува. Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътреш