Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Август, 2010

Ако нямате какво да правите

Еманацията на преливането от пусто в празно!

Дефибрилатори в Монако

Понеже вчера стана дума за цените на имотите в Монако , ето една местна забележителност (поне за мен). Дефибрилаторите по улиците. Има ги на всеки ъгъл, поне в Монте Карло. Хубава и полезна услуга на управата, особено заради големия брой възрастни хора, живеещи там. Започваш да си мислиш, че средната възраст на жителите е над 50. Всъщност е логично, имайки предвид цените на жилищата, а и не само в малкото княжество. Повечето млади хора, ако и сравнително богати, просто не могат да си ги позволят. Е, поне знаем какво ни очаква след десетина години. А ако не се намери място за нас на тези два квадратни километра, лошо няма. Демокрация сме, не всеки е длъжен да живее в Монако. Сен Тропе и особено Порт Гримо са едни приемливи близки опции... :)

За недостига на специалисти в икономиката ни - III част

Вървят по улицата четири джуджета, хванати за ръка. Питат ги: - Кои сте вие? - Седемте джуджета - А защо сте четири? - Няма хора! Така е. Хора няма! Така че да се заемем с третата част от сагата: Част III - Специалистите и бизнеса И така: Откъде се вземат специалистите, как се намират и защо ги няма? Първо да отбележим отново разликата между високообразован и висококвалифициран. Високата квалификация не е пряко свързана с образованието в традиционния смисъл. Един заварчик с висок разряд със сигурност е висококвалифициран. И се намира трудно. Като правило е и добре платен за нашите стандарти. Отделил е години да се изучи на занаята. Държал е и държи изпити за това. Но не е задължително високообразован. Поне не се нуждае от висше образование. Висококвалифицираният специалист като правило е продукт (не само на ортодоксалното) образование, но и на допълнително обучение и главно практика. Вложил е продължителни и целенасочени усилия да стане това, което е. А именно – мечтата на

За недостига на специалисти в икономиката ни - II част

В тази част се разглеждат високообразованите специалисти. Тези с поне висше образование. Понеже има и много висококвалифицирани хора, които не са непременно високообразовани. И така: Част II - Специалистите и кариерното ориентиране Първо да уточним – базова инфраструктура за кариерно ориентиране и консултиране в България има. На базата на GCDF има обучени около 1000 консултанти. Във висшите училища има действащи 36 кариерни центъра, за средните училища има обучени около 800 кариерни консултанта досега (в България към момента има около 2500 средни училища). Има създадени магистърски програми и следдипломна квалификация в различни университети, JobTiger и ФБО също обучават консултанти. Има желание и се работи и за продължаване развитието на мрежата. Друг е въпросът колко се ползва. Като част от социалната програма на Тигъра, индивидуалното кариерно консултиране в пълния си вид беше безплатно за всички желаещи близо 4 години. Това беше и активно рекламирано. Резултат – под 50 д

За недостига на специалисти в икономиката ни - I част

Покрай една правдива статия, публикувана в Технюз  и на коментарите към нея във Фейсбук-а ми   ме засърбяха пръстите да напиша следващите редове, каквито и да излязат те. Част I – Специалистите и образованието За разликата между образованието и бизнеса се изговориха и изписаха тонове неща в последните шест –седем години. Предложиха се всякакви схеми за решаване на проблема – и безумни и реалистични. Ето няколко прости истини: Светът и бизнесът са динамични. Технологиите и начинът на правене на бизнес са обект на постоянно съревнование и се развиват ужасно бързо. Унесени в нашите си, чисто български, проблеми и преходи може би не го забелязваме, но е факт. Само преди 20 години най-модерното нещо в офиса беше факсът. Преди 15 години започнахме по-масирано да използваме компютри. Преди 10 години интернет започна да предлага повече услуги от поща. Днес факсовете са спомен*, а телефонната комуникация се пренасочва към интернет. Да не говорим за промените в инженерните професии, в прои

Горките цветари

Сутринта на идване на работа гледам как зареждат цветарския магазин в подлеза на ЦУМ. С голям джип, натъпкан догоре с цветя… Горките хора! В кризата не са им стигнали парите за баничарка за зареждане. И се налага с джипа… Да вземем да се откажем от тия човешки ресурси. И да носим по друг начин радост на хората. С цветя. И да страдаме, страдаме… с тези технически необезпечени операции на фирмата. :)