Вървят по улицата четири джуджета, хванати за ръка. Питат ги:
- Кои сте вие?
- Седемте джуджета
- А защо сте четири?
- Няма хора!
Така е. Хора няма! Така че да се заемем с третата част от сагата:
И така: Откъде се вземат специалистите, как се намират и защо ги няма?
Първо да отбележим отново разликата между високообразован и висококвалифициран. Високата квалификация не е пряко свързана с образованието в традиционния смисъл. Един заварчик с висок разряд със сигурност е висококвалифициран. И се намира трудно. Като правило е и добре платен за нашите стандарти. Отделил е години да се изучи на занаята. Държал е и държи изпити за това. Но не е задължително високообразован. Поне не се нуждае от висше образование.
Висококвалифицираният специалист като правило е продукт (не само на ортодоксалното) образование, но и на допълнително обучение и главно практика. Вложил е продължителни и целенасочени усилия да стане това, което е. А именно – мечтата на работодателя. :)
Обикновено знае цената си и държи да я получи. И тук навлизаме в пазара.
Пазарът на труда е пазар като всеки друг и функционира по същия начин. Търсене и предлагане. Със съответните последствия за грешките ни. За основните грешки на кандидатите вече писах в предната Част II. При работодателите проблемите са сходни.
Проблеми в организация на процесите във фирмата, в структурата, в длъжностите и длъжностните характеристики. По-просто казано – трябва да се изясни каква точно работа имаме да вършим, на какви части може да се разбие тя и за всяка чат – какви хора са нужни. Например ако част от някакъв процес е механична работа, тя може да се повери на човек с по-ниска квалификация. Така ще освободим времето на висококвалифицираните и ще спестим пари. Още по-точен пример: Организация Х в дизайнерският си отдел има 4 специалиста. Не им достига времето и се решава да се назначат още двама. Те обаче са скъпи и трудно се намират. Анализът показва, че 30 процента от времето на тези хора се използва за вкарване на резултатите от работата им в база данни. Решението: един компютърен оператор, които вкарва данните на всички в базата. Така се освобождава време на наличните дизайнери и не се наемат нови. Ефектът? Едно работно място по-малко и замяна на две големи заплати за една малка. Повече от достатъчно! Впрочем случаят е истински.
Неясна нужда. Иначе казано - какъв точно специалист търсим? Обикновено изискванията се завишават, без да има нужда от това. Резултат? Идват хора с повече умения и с повече изисквания, включително за заплата и/или позиция във фирмата. Резултат? Човекът е недоволен, оглежда се за нещо повече. Това е залог за проблеми в най-близко бъдеще. Най-честата грешка е изискване (и назначаване) на хора с повече езикови умения, отколкото са нужни. Искаме перфектен (каквото и да означава това) английски, след което в следващата петилетка назначеният не го ползва ни веднъж. Или назначаване на хора с висше образование на позиции, изискващи средно… И т.н.
Непознаване (несъобразяване) с пазара. Искаме специалист с 5 години стаж, комуникативни умения, езици и т.н., но не сме готови да платим цената му. Променяме критериите и вземаме какъвто има с една година стаж. После се оказва, че работата не върви. Започваме процеса отначало. Или пък този „какъвто има” се справя. Значи критериите са ни били объркани. Обикновено това се случва с непечелившите предприятия, но не само.
В резултат някои специалисти търсят цената си извън страната. Така беше с ИТ специалистите през деветдесетте, сега е така с медицинските кадри, пътем се изредиха и други. Те искат пари и развитие и е нормално да отидат там, където ще ги получат.
Всички лозунги „Да задържим специалистите в България” всъщност не струват нищо. Те не са организирана маса която би ни чула, а просто множество от индивиди, които търсят по-добро бъдеще за себе си и семействата си. Както и тези, които трябва да „ги задържим” не сме едно цяло, а сбор от фирми и организации, които имат да решават своите си ежедневни проблеми. Когато бизнесът ни върви, когато наистина имаме нужда от тези хора, ще намерим начин да ги привлечем. Тъкмо дотогава ще са събрали още опит и ще са станали по-добри. Процесът е двупосочен - има заминали, има и върнали се.
Крайно време е да свикнем с мисълта, че светът е глобално село, че сме част от нещо по-голямо от България, наречено ЕС. Добре дошли в 21 век. Дано скоро влезем наистина в него.
Следват:
Част IV - Специалистите и заплатите
Част V - Специалистите и lifelong learning
- Кои сте вие?
- Седемте джуджета
- А защо сте четири?
- Няма хора!
Така е. Хора няма! Така че да се заемем с третата част от сагата:
Част III - Специалистите и бизнеса
И така: Откъде се вземат специалистите, как се намират и защо ги няма?
Първо да отбележим отново разликата между високообразован и висококвалифициран. Високата квалификация не е пряко свързана с образованието в традиционния смисъл. Един заварчик с висок разряд със сигурност е висококвалифициран. И се намира трудно. Като правило е и добре платен за нашите стандарти. Отделил е години да се изучи на занаята. Държал е и държи изпити за това. Но не е задължително високообразован. Поне не се нуждае от висше образование.
Висококвалифицираният специалист като правило е продукт (не само на ортодоксалното) образование, но и на допълнително обучение и главно практика. Вложил е продължителни и целенасочени усилия да стане това, което е. А именно – мечтата на работодателя. :)
Обикновено знае цената си и държи да я получи. И тук навлизаме в пазара.
Пазарът на труда е пазар като всеки друг и функционира по същия начин. Търсене и предлагане. Със съответните последствия за грешките ни. За основните грешки на кандидатите вече писах в предната Част II. При работодателите проблемите са сходни.
Проблеми в организация на процесите във фирмата, в структурата, в длъжностите и длъжностните характеристики. По-просто казано – трябва да се изясни каква точно работа имаме да вършим, на какви части може да се разбие тя и за всяка чат – какви хора са нужни. Например ако част от някакъв процес е механична работа, тя може да се повери на човек с по-ниска квалификация. Така ще освободим времето на висококвалифицираните и ще спестим пари. Още по-точен пример: Организация Х в дизайнерският си отдел има 4 специалиста. Не им достига времето и се решава да се назначат още двама. Те обаче са скъпи и трудно се намират. Анализът показва, че 30 процента от времето на тези хора се използва за вкарване на резултатите от работата им в база данни. Решението: един компютърен оператор, които вкарва данните на всички в базата. Така се освобождава време на наличните дизайнери и не се наемат нови. Ефектът? Едно работно място по-малко и замяна на две големи заплати за една малка. Повече от достатъчно! Впрочем случаят е истински.
Неясна нужда. Иначе казано - какъв точно специалист търсим? Обикновено изискванията се завишават, без да има нужда от това. Резултат? Идват хора с повече умения и с повече изисквания, включително за заплата и/или позиция във фирмата. Резултат? Човекът е недоволен, оглежда се за нещо повече. Това е залог за проблеми в най-близко бъдеще. Най-честата грешка е изискване (и назначаване) на хора с повече езикови умения, отколкото са нужни. Искаме перфектен (каквото и да означава това) английски, след което в следващата петилетка назначеният не го ползва ни веднъж. Или назначаване на хора с висше образование на позиции, изискващи средно… И т.н.
Непознаване (несъобразяване) с пазара. Искаме специалист с 5 години стаж, комуникативни умения, езици и т.н., но не сме готови да платим цената му. Променяме критериите и вземаме какъвто има с една година стаж. После се оказва, че работата не върви. Започваме процеса отначало. Или пък този „какъвто има” се справя. Значи критериите са ни били объркани. Обикновено това се случва с непечелившите предприятия, но не само.
В резултат някои специалисти търсят цената си извън страната. Така беше с ИТ специалистите през деветдесетте, сега е така с медицинските кадри, пътем се изредиха и други. Те искат пари и развитие и е нормално да отидат там, където ще ги получат.
Всички лозунги „Да задържим специалистите в България” всъщност не струват нищо. Те не са организирана маса която би ни чула, а просто множество от индивиди, които търсят по-добро бъдеще за себе си и семействата си. Както и тези, които трябва да „ги задържим” не сме едно цяло, а сбор от фирми и организации, които имат да решават своите си ежедневни проблеми. Когато бизнесът ни върви, когато наистина имаме нужда от тези хора, ще намерим начин да ги привлечем. Тъкмо дотогава ще са събрали още опит и ще са станали по-добри. Процесът е двупосочен - има заминали, има и върнали се.
Крайно време е да свикнем с мисълта, че светът е глобално село, че сме част от нещо по-голямо от България, наречено ЕС. Добре дошли в 21 век. Дано скоро влезем наистина в него.
Следват:
Част IV - Специалистите и заплатите
Част V - Специалистите и lifelong learning
Za mene tova e naj-dobrijat blogpost ot poredicata I-IV. Pozdrav!
ОтговорИзтриванеdano xorata da se osuznaiat nai-nakraia
ОтговорИзтриване