За недостига на специалисти в икономиката ни - I част

Покрай една правдива статия, публикувана в Технюз  и на коментарите към нея във Фейсбук-а ми  ме засърбяха пръстите да напиша следващите редове, каквито и да излязат те.

Част I – Специалистите и образованието

За разликата между образованието и бизнеса се изговориха и изписаха тонове неща в последните шест –седем години. Предложиха се всякакви схеми за решаване на проблема – и безумни и реалистични.

Ето няколко прости истини:

Светът и бизнесът са динамични. Технологиите и начинът на правене на бизнес са обект на постоянно съревнование и се развиват ужасно бързо. Унесени в нашите си, чисто български, проблеми и преходи може би не го забелязваме, но е факт. Само преди 20 години най-модерното нещо в офиса беше факсът. Преди 15 години започнахме по-масирано да използваме компютри. Преди 10 години интернет започна да предлага повече услуги от поща. Днес факсовете са спомен*, а телефонната комуникация се пренасочва към интернет. Да не говорим за промените в инженерните професии, в производствата…

Това води да създаването и налагането на много нови професии, които преди години са били екзотика или просто са липсвали. Като системен администратор например. А сега трябват хиляди**.

Образованието е консервативно. И не може да навакса с новите професии. Няма как просто.
И при най-добро желание на един университет не може да ‘произведе’ бакалаври за по-малко от 6 години от вземането на решение за създаване на нова бакалавърска програма (1,5 – 2 години за подготовка и одобряване на програмата и 4 години, за да завършат първите студенти). При магистърските програми е доста по-добре – около 2 - 2,5 години.

Дори и тогава нашият новоизпечен сисадмин още е пеленаче в работата. Нещо повече. За годините му на обучение са излезли нови версии на основните операционни системи, които не са включени в учебните програми. С малко късмет са се променили и някои от концепциите, на които се базира работата.

Простото решение са стажовете. Така бъдещият специалист може да навлезе в бизнеса поне малко и за себе си да съпостави научените общи постановки с практическото им използване. Най-просто казано – за какво му е всичко това.

Друго просто решение е каненето за лекции на доказани професионалисти – за да споделят практически опит.

Трето: Възлагането на (и поемането от) университета на поръчки за разработване на полезни за бизнеса неща. С широко участие на студенти и естествено спазване на срокове и стандарти.

Четвърто: Създаване у преподавателите на know-how и създаване на курсове за обучение на специалисти от практиката в нови технологии. Вървят ръка за ръка.

Пето: Организиране на посещения на университетски групи по фирмите и производствата. Има много по-малък ефект, но помага.

Има най-вероятно и шесто и седмо, но тук не претендирам за изчерпателност.

Характерното за всички тези стъпки е, че могат да са полезни, включително и финансово, за всички заинтересовани. Сами по себе си не решават всички проблеми, но са добро начало. Неща които можем да направим сами, без да чакаме помощ свише.

Другото характерно е, че биват масово подценявани. От всички заинтересовани. „Какво пък толкова ще стане… Трябва генерално решение на проблема.” И следват оплаквания. Но за тях по-нататък.

Според мен няма генерални решения. Трябва да приемаме света и хората, каквито са. Но има малки стъпки, които подобряват положението ден след ден. Поне в моя свят.

Следват:
Част II - Специалистите и кариерното ориентиране
Част III - Специалистите и бизнеса
Част IV - Специалистите и заплатите
Част V - Специалистите и lifelong learning
-------------------------------------------
* Факсът, за всеобща забава (или досада), все още присъства в нормативната база като задължителен офисен уред в наредба 62 (за трудовото посредничество). :)
** По последните оценки, които гледах, нуждата е от над 2000 души само в София.