Пропускане към основното съдържание

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор? 

Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте. 

За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара.

Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH, която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми.

Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се взривяват или да изпускат нагорещена пари, която причинява доста неприятни изгаряния). Първоначално е използван за изпомпване на вода в каменоломни, мини и за напояване.

За мен беше доста учудващо, че е изобретен от свещеник, но се оказа, че първото образование на Робърт Стърлинг е инженерно и класическо, а после, по някаква причина (вероятно финансова), е получил и образование за свещеник и е ръкоположен. 

Почти нищо не ми е известно за постиженията му като свещеник, но по-късно той прави доста модификации на двигателя, има и изобретения в други области.

Самият двигател впоследствие, както и парните машини, е изместен от други машини, но се оказва, че в 20 век той (или принципът му) има своя ренесанс. Понеже е двигател с външно горене, при него няма типичния шум на двигателите с вътрешно горене, причинен от взривообразното запалване на горивото в камерата. Иначе казано е доста тих и е намерил приложение в някои класове подводници за задвижване под вода. Използва се при концентратори на слънчева енергия и дори в някои проекти на двигатели за космически апарати.

Така че, ако решите да си направите или купите Стърлингов двигател, ще имате една играчка, която ако и да почива на древна, но не съвсем забравена, технология.

Приятно сглобяване.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Какво имаш във фийда си?

Източник: cleanpng.com Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?" . Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят. Популярният блог и подкаст  Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар. Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро. "Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър ( Elisabeth Bumiller ) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс". Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем. Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво им