Пропускане към основното съдържание

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор? 

Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте. 

За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара.

Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH, която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми.

Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се взривяват или да изпускат нагорещена пари, която причинява доста неприятни изгаряния). Първоначално е използван за изпомпване на вода в каменоломни, мини и за напояване.

За мен беше доста учудващо, че е изобретен от свещеник, но се оказа, че първото образование на Робърт Стърлинг е инженерно и класическо, а после, по някаква причина (вероятно финансова), е получил и образование за свещеник и е ръкоположен. 

Почти нищо не ми е известно за постиженията му като свещеник, но по-късно той прави доста модификации на двигателя, има и изобретения в други области.

Самият двигател впоследствие, както и парните машини, е изместен от други машини, но се оказва, че в 20 век той (или принципът му) има своя ренесанс. Понеже е двигател с външно горене, при него няма типичния шум на двигателите с вътрешно горене, причинен от взривообразното запалване на горивото в камерата. Иначе казано е доста тих и е намерил приложение в някои класове подводници за задвижване под вода. Използва се при концентратори на слънчева енергия и дори в някои проекти на двигатели за космически апарати.

Така че, ако решите да си направите или купите Стърлингов двигател, ще имате една играчка, която ако и да почива на древна, но не съвсем забравена, технология.

Приятно сглобяване.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Свищов вече има ферибот!

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай