Пропускане към основното съдържание

Персонална метеостанция - за какво ни е и как да я ползваме?


Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите.

Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува.

Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътрешни модули, които измерват температура, влажност, налягане, ниво на CO2 и други. Доста от станциите се продават с дисплеи като малък таблет, на които можете да следите основните параметри, както и да видите прогнозата. Иначе казано, вместо да заковете по един термометър в дневната и навън, можете да имате дисплей, на който да следите всичко. Самите измерващи модули са доста компактни и не заемат някакво особено място.

Понеже сме в 21 век, станциите имат и връзка с WiFi, което ви дава възможност да получавате информацията и онлайн, където и да се намирате. Някои имат съвсем прилични приложения, а за другите може да използвате сайтовете с информация от персоналните метеостанции (трябва първо да регистрирате вашата).

За какво може да ни служи тази информация?


Ако се занимавате със селско стопанство или поне имате градинка, в която отглеждате нещо, ползите са очевидни. Температурата и валежите са ви важни. Но и в градска среда често имате нужда от по-точна прогноза или данни за температурата. Промяната в атмосферното налягане и в двата случая е знак за промяна на времето и софтуерът ви дава възможност да получавате и съответните предупреждения. Нивото на CO2 в стаите пък е ясен знак дали те се нуждаят от проветрение.

Нещо повече - можете да свържете станцията си с Google Home, Alexa или друго, което ползвате, и да ги използвате директно за управление на климатиците и отоплителната система. 

Можете да направите и нещо за обществото. Има доста сайтове, в които можете да абонирате вашата метеостанция и да направите данните публични, така че съседите или хора, които замислят пътуване към вашата дестинация, да могат да ги ползват. В нашия край на света все още са сравнително редки, но информацията и прогнозите са полезни. Струва си да погледнете:

Как да си изберете метеостанция? 

Разгледайте предложенията и спецификациите. Помислете къде ще я сложите и какво можете/искате да измервате. Помислете и за бюджета, който сте склонни да отделите.

В моя случай аз бях изкушен да имам метеостанция с възможно най-много датчици, но бързо прецених, че мога да я сложа единствено на терасата, което (за мое голямо съжаление) автоматично отхвърляше измерването на количество дъжд, вятър и UV и потърсих градски модел, който няма такива датчици. Така се сдобих с Netatmo (линк), въпреки че първоначално бях харесал някои от моделите на Bresser (линк). 

А може всичко това да е поредната мъжка играчка за вас, но поне е такава, от която повече хора могат да имат полза. На мен лично ми носи удовлетворение.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Апът, който няма да създам

След като преди 8 години измислих кой е " Сайтът, който няма да създам ", идва ред на "Апът, който няма да създам". И така, какъв е този ап? Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви. Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта! Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н. С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще доб

Какво имаш във фийда си?

Източник: cleanpng.com Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?" . Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят. Популярният блог и подкаст  Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар. Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро. "Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър ( Elisabeth Bumiller ) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс". Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем. Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво им