Попадала ми е една история, за която не знам колко е вярна*. Прибира се Стефан Македонски след обучението си в България и си търси работа, но безуспешно. По някаква причина се намесва Ванче Михайлов и отива да посети шефа на операта тогава. Сяда в кабинета му и пита: - Ке вземете ли наше момче да пее у операта? - Ама господин Михайлов, нямаме пари, нямаме места за тенори…. Ванче изсвирва с уста и в кабинета нахлуват двама тежко въоръжени гавази с извадени саби. Ванче казва, без да се обръща: - Сус бе мекерета! И гавазите се изнасят. Ванче пита пак търпеливо: - Ке вземете ли наше момче да пее у операта? - Ама разбира се, господин Михайлов, разбира се, как няма… Та си мислех колко е лошо да нямаш програма за откриване на таланти в организацията. През какви неща ти се налага да минаваш! А после кръстиха музикалния театър на него… Сега, като имаме модерни HR практики вече сме в голяма степен предпазени. :) ---------------------------------------------------
Бавно и мъчително откриване на изненадващо очевидното. byZaro