Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета пазар на труда

За недостига на специалисти в икономиката ни - V част

Преди години бях слушал, че средното време на упражняване на професия в ЕС е 7 години. След това трябва преквалификация или доквалификация. И това при условие, че има „вечни” професии като архитекти, медици, юристи и т.н. Така че: Част V – Специалистите и lifelong learning Проблеми, естествено, има и те не са малки. Проблем първи: Кому е нужно? Преди време CED бяха правили изследване в западащи райони, където хората оставаха масово без поминък. По-голямата част от анкетираните – около 80%, ако си спомням правилно, отговаряха, че не искат да се преквалифицират, че за тях това е обидно, след като цял живот са работили друго и че „държавата трябва да направи нещо”. Твърдяха го и по-младите, за които „цял живот” не бяха много години и за които всъщност целия живот предстои. Изобщо нуждата от пре-/до-квалификация се възприема трудно („Аз сега некадърен ли съм?”). Трябва обаче да свикваме с това. Технологиите се променят бързо и вече практически няма начин да работим цял живот едно

За недостига на специалисти в икономиката ни - IV част

Начинаещият специалист: -    За по-малко от 3500 няма да работя. Интервюиращият: -    Да, прав си! Няма да работиш… И не работи… Та - част 4 на сагата: Специалистите и заплатите Желаната заплата е важна. Понеже пазарът на труда е пазар и функционира като такъв. Както се казва: „Търси се човек, за да върши конкретна работа за конкретни пари”. Т.е. излизането от границата на специалността и квалификацията носи много по-ниски нива на заплащане. Затова най-важното е да се придържаме към бранша, стига да е възможно. Ако съм бил машинописец, например, едва ли бих си намерил и сега такава работа, независимо от опита. Каква обаче да е желаната заплата? Като цяло тук няма много за казване. Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дъл

За недостига на специалисти в икономиката ни - III част

Вървят по улицата четири джуджета, хванати за ръка. Питат ги: - Кои сте вие? - Седемте джуджета - А защо сте четири? - Няма хора! Така е. Хора няма! Така че да се заемем с третата част от сагата: Част III - Специалистите и бизнеса И така: Откъде се вземат специалистите, как се намират и защо ги няма? Първо да отбележим отново разликата между високообразован и висококвалифициран. Високата квалификация не е пряко свързана с образованието в традиционния смисъл. Един заварчик с висок разряд със сигурност е висококвалифициран. И се намира трудно. Като правило е и добре платен за нашите стандарти. Отделил е години да се изучи на занаята. Държал е и държи изпити за това. Но не е задължително високообразован. Поне не се нуждае от висше образование. Висококвалифицираният специалист като правило е продукт (не само на ортодоксалното) образование, но и на допълнително обучение и главно практика. Вложил е продължителни и целенасочени усилия да стане това, което е. А именно – мечтата на

За недостига на специалисти в икономиката ни - I част

Покрай една правдива статия, публикувана в Технюз  и на коментарите към нея във Фейсбук-а ми   ме засърбяха пръстите да напиша следващите редове, каквито и да излязат те. Част I – Специалистите и образованието За разликата между образованието и бизнеса се изговориха и изписаха тонове неща в последните шест –седем години. Предложиха се всякакви схеми за решаване на проблема – и безумни и реалистични. Ето няколко прости истини: Светът и бизнесът са динамични. Технологиите и начинът на правене на бизнес са обект на постоянно съревнование и се развиват ужасно бързо. Унесени в нашите си, чисто български, проблеми и преходи може би не го забелязваме, но е факт. Само преди 20 години най-модерното нещо в офиса беше факсът. Преди 15 години започнахме по-масирано да използваме компютри. Преди 10 години интернет започна да предлага повече услуги от поща. Днес факсовете са спомен*, а телефонната комуникация се пренасочва към интернет. Да не говорим за промените в инженерните професии, в прои

Employer Branding или работодателска марка насред криза

“Работодателят като марка” беше тема на конференцията на БАУРЧР на 14 ноември 2008 г. Около 250 души присъстващи подкрепиха нуждата от Employer branding. Имаше и специална награда за Изграждане на работодателска марка, която спечели Нестле България. Съвсем заслужено между другото, макар че и подгласниците (мисля Кока-кола и Авенди бяха) се справиха отлично. Само след няколко месеца вече бяхме затънали до ушите в кризата и темата изчезна от разговорите. Ставаше дума за спестяване, освобождаване и други неприятни думички. Година и половина по-късно все още сме в криза и посвикнахме с нея. Лошите думички все още са модерни: финанси, бюджети, ограничаване. Даже детето ми изпрати красноречив SMS от морето: „pari 0”. :) Какво обаче е животът без малко предизвикателства? Решихме да въведем услуга за Employer branding в Тигъра. Идеята е да покажем кои са стойностните фирми на пазара на труда, да им дадем шанс да разкажат за себе си като работодатели. И да дадем на търсещите работа изто