За недостига на специалисти в икономиката ни - II част

В тази част се разглеждат високообразованите специалисти. Тези с поне висше образование. Понеже има и много висококвалифицирани хора, които не са непременно високообразовани.
И така:


Част II - Специалистите и кариерното ориентиране

Първо да уточним – базова инфраструктура за кариерно ориентиране и консултиране в България има. На базата на GCDF има обучени около 1000 консултанти. Във висшите училища има действащи 36 кариерни центъра, за средните училища има обучени около 800 кариерни консултанта досега (в България към момента има около 2500 средни училища). Има създадени магистърски програми и следдипломна квалификация в различни университети, JobTiger и ФБО също обучават консултанти. Има желание и се работи и за продължаване развитието на мрежата.

Друг е въпросът колко се ползва. Като част от социалната програма на Тигъра, индивидуалното кариерно консултиране в пълния си вид беше безплатно за всички желаещи близо 4 години. Това беше и активно рекламирано. Резултат – под 50 души се възползваха. Грубо – по един на месец. Това е положението.

Хората масово си мислят, че познават себе си и са запознати с пазара на труда и сами могат да се ориентират най-добре. Същевременно всички, без изключения, преминали кариерно консултиране са на мнение, че това много им е помогнало за бъдещата реализацията, както и да опознаят себе си, уменията и знанията си, но и нуждите и желанията си.

Всички търсят „по-добра работа”. А какво е по-добра работа? По-голямо заплащане, по-малко работно време, работата да е интересна? Или всичко това накуп? По-добрата работа за мен, по-добра ли е и за някой друг? Много малко хора осъзнават, че това е динамично. Нещата се менят. По – добрата работа днес не е по-добра утре.

Изглежда е срамно да кажеш, че си търсиш работа. Или по-добра работа. Понякога имам чувството, че хората по-лесно биха споделили, че имат срамна болест. А това за работата трябва да се казва. Мълчейки, хората си затварят сами врати, които биха били отворени за тях. Впрочем това мълчание е само частен случай на общата култура на чакане наготово. Не върши работа още от времето на създаването на приказката за неволята. Доказано. :) Впрочем и за срамните болести трябва да се казва. На когото трябва поне. :)

До какво води тази действителност? До проблеми, до неудачи, най-общо казано – до сегашното състояние на пазара на труда.

Познавам хора, които са в състояние да избират два часа тениска или един час кило домати и които отказват да отделят повече от 15 минути на търсенето на работа.

Всъщност това е първият проблем - непознаване на пазара на труда. Ширят се всякакви митове и легенди и малко факти. Какво мога да стана, като завършвам (или започвам) тази специалност? Къде се работи това?

Една от строго пазените тайни е, че за да си баничар или барман не се изисква висше образование. Другата е, че ако съм завършил ххххххххх мениджмънт, не започвам като мениджър със скъпа кола и секретарка.

Което ни води до вторият проблем – грешната преценка на уменията и способностите. Кандидатстване за позиции, които са или под квалификацията ни (а още по-често и въобще не по специалността), или за позиции които са много над наличната квалификация. Резултатите са най-меко казано плачевни…

Проблем три - грешни канали за търсене на информация. Тук е най-страшно… Местата за публикуване на обяви вече са достатъчно разслоени според типа на обявяваните позиции. И са ясни. Също така е ясно, че обявите за добрите места са по-дълги от два реда (Например „08ХХ ХХХ ХХХ търси ХХХХХХХХХ” най-вероятно не е обява за мечтана от специалистите позиция)
И така нататък. Историите са безброй.

 Един човек навремето каза: „Търсенето на работа само по себе си е работа и то на пълен работен ден”. Трябва да му се отделя време. Да си дадеш шанс да си намериш възможно най-добрата работа. Защото утре там ще изкарваш по-голямата част от будното си време. И от там ще идват парите ти.

Следват:
Част III - Специалистите и бизнеса
Част IV - Специалистите и заплатите
Част V - Специалистите и lifelong learning

Коментари

  1. Да, в момента състоянието на кариерното ориентиране е като състоянието на кариерното консултиране. Наникъде!
    Скоро една позната прояви интерес да си смени работата. Искаше да работи "нещо друго". Прояви готовност и да работи в друг град. Разказах й накратко, че за целта трябва да анализира настоящите си компетенции, тези, които може да развие като надгради над сегашните и да проучи пазара на търсенето на труд за начало. Отказа се, защото се питала дали сега е моментът.
    Ако чакаме да решим, че точно "сега е моментът", може да се окаже, че вече сме твърде уморени за нови моменти.
    Дали можем да направим крачка, ако сме твърде предпазливи? Според мен - не.

    ОтговорИзтриване
  2. Ето и разговор по въпроса:

    http://www.tv7.bg/news/85132.html

    Нещо ми върви, напиша нещо, после излезе и предаване по въпроса. :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации