Пропускане към основното съдържание

За недостига на специалисти в икономиката ни - III част

Вървят по улицата четири джуджета, хванати за ръка. Питат ги:
- Кои сте вие?
- Седемте джуджета
- А защо сте четири?
- Няма хора!
Така е. Хора няма! Така че да се заемем с третата част от сагата:

Част III - Специалистите и бизнеса

И така: Откъде се вземат специалистите, как се намират и защо ги няма?

Първо да отбележим отново разликата между високообразован и висококвалифициран. Високата квалификация не е пряко свързана с образованието в традиционния смисъл. Един заварчик с висок разряд със сигурност е висококвалифициран. И се намира трудно. Като правило е и добре платен за нашите стандарти. Отделил е години да се изучи на занаята. Държал е и държи изпити за това. Но не е задължително високообразован. Поне не се нуждае от висше образование.

Висококвалифицираният специалист като правило е продукт (не само на ортодоксалното) образование, но и на допълнително обучение и главно практика. Вложил е продължителни и целенасочени усилия да стане това, което е. А именно – мечтата на работодателя. :)
Обикновено знае цената си и държи да я получи. И тук навлизаме в пазара.

Пазарът на труда е пазар като всеки друг и функционира по същия начин. Търсене и предлагане. Със съответните последствия за грешките ни. За основните грешки на кандидатите вече писах в предната Част II. При работодателите проблемите са сходни.

Проблеми в организация на процесите във фирмата, в структурата, в длъжностите и длъжностните характеристики. По-просто казано – трябва да се изясни каква точно работа имаме да вършим, на какви части може да се разбие тя и за всяка чат – какви хора са нужни. Например ако част от някакъв процес е механична работа, тя може да се повери на човек с по-ниска квалификация. Така ще освободим времето на висококвалифицираните и ще спестим пари. Още по-точен пример: Организация Х в дизайнерският си отдел има 4 специалиста. Не им достига времето и се решава да се назначат още двама. Те обаче са скъпи и трудно се намират. Анализът показва, че 30 процента от времето на тези хора се използва за вкарване на резултатите от работата им в база данни. Решението: един компютърен оператор, които вкарва данните на всички в базата. Така се освобождава време на наличните дизайнери и не се наемат нови. Ефектът? Едно работно място по-малко и замяна на две големи заплати за една малка. Повече от достатъчно! Впрочем случаят е истински.

Неясна нужда. Иначе казано - какъв точно специалист търсим? Обикновено изискванията се завишават, без да има нужда от това. Резултат? Идват хора с повече умения и с повече изисквания, включително за заплата и/или позиция във фирмата. Резултат? Човекът е недоволен, оглежда се за нещо повече. Това е залог за проблеми в най-близко бъдеще. Най-честата грешка е изискване (и назначаване) на хора с повече езикови умения, отколкото са нужни. Искаме перфектен (каквото и да означава това) английски, след което в следващата петилетка назначеният не го ползва ни веднъж. Или назначаване на хора с висше образование на позиции, изискващи средно… И т.н.

Непознаване (несъобразяване) с пазара. Искаме специалист с 5 години стаж, комуникативни умения, езици и т.н., но не сме готови да платим цената му. Променяме критериите и вземаме какъвто има с една година стаж. После се оказва, че работата не върви. Започваме процеса отначало. Или пък този „какъвто има” се справя. Значи критериите са ни били объркани. Обикновено това се случва с непечелившите предприятия, но не само.

В резултат някои специалисти търсят цената си извън страната. Така беше с ИТ специалистите през деветдесетте, сега е така с медицинските кадри, пътем се изредиха и други. Те искат пари и развитие и е нормално да отидат там, където ще ги получат.

Всички лозунги „Да задържим специалистите в България” всъщност не струват нищо. Те не са организирана маса която би ни чула, а просто множество от индивиди, които търсят по-добро бъдеще за себе си и семействата си. Както и тези, които трябва да „ги задържим” не сме едно цяло, а сбор от фирми и организации, които имат да решават своите си ежедневни проблеми. Когато бизнесът ни върви, когато наистина имаме нужда от тези хора, ще намерим начин да ги привлечем. Тъкмо дотогава ще са събрали още опит и ще са станали по-добри. Процесът е двупосочен - има заминали, има и върнали се.

Крайно време е да свикнем с мисълта, че светът е глобално село, че сме част от нещо по-голямо от България, наречено ЕС. Добре дошли в 21 век. Дано скоро влезем наистина в него.

Следват:
Част IV - Специалистите и заплатите
Част V - Специалистите и lifelong learning

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.