Пропускане към основното съдържание

Истории за Тигъра - 2001 година - I

"Боки не пипа!"
Понеже днес пуснахме поканата за забавните истории, снимки и филмчета, свързани с работата (виж Юбилейно място за вашите истории), а аз няма как да участвам, ще публикувам тук няколко истории и снимки за десетте години в JobTiger, така, както аз ги виждах.


И така, през 2001 година, освен тигъра, се роди и Борис. И съчетавахме двете неща. Понякога това изглеждаше така, понеже и тогава имах навика да доработвам вечер :)

Когато по-късно Борис проговори, все още понякога работехме така и според него на екрана пишеше: "Боки не пипа". :)

Коментари

  1. На моя екран явно е пишело "Влади, Ангел и Елица, пипайте!" :)

    ОтговорИзтриване
  2. Да ти кажа колко не пипаше в действителност е друга история.
    Но нещата бяха в граници. Работеше се :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре…

За всичко е виновен Маслоу...

За всичко е виновен Маслоу!
Като малко дете обичал да си рисува триъгълници, а когато пораснал, преминал на пирамидки и създал прословутата пирамида на Маслоу.

Според нея физиологичните нужди са от базовите за хората. Затова водейки една жена на обяд/вечеря, въздействаш на едно много първично равнище и съответно има резултат.

Същото става, когато и предложиш сакото да се наметне. Освен че е кавалерско, разбира се.

После излязоха кожените палта за намятане. А в съвременния материалистичен свят някои джентълмени намятат жената на мечтите с някоя кола. Тъкмо върши работа и в носенето на покупки. Т.е. пак физиологична нужда.

А какво остава на нас, другите, които нямаме коли за намятане? Ами остава ни да търсим мотивацията на жената на сърцето си на по-високите нива на пирамидата и да се надяваме. Да се надяваме, че няма да се окаже първична някаква...
Но за всичко е виновен Маслоу и детската му страст към геометрията!

П.П. Диамантите, разбира се, причисляваме към по - високите нива на п…

Как да подобрим клетката за папагали

От месец сме горди собственици на папагали (всъщност са на детето). В общи линии е голямо забавление, внесоха допълнителна живинка в къщата, а него го радват особено много.

Но думата ми е за чистенето около тях. Почистването на самата клетка, хранилки и т.н. не е проблем. Обаче се оказа, че докато ядат просото си, разхвърлят доста обелки от него по пода. Самата клетка има нещо като леген на дъното, но той не е в състояние да спре хвърчащите просо и обелки. Резултат - пространството около клетката често беше по-мръсно от дъното на клетката. На пода има и килим, така че ежедневната прахосмукачка ни беше в кърпа вързана.

Това, което измислихме с общи усилия, бяха две допълнителни прегради от картон, останал от училище, които са с около сантиметър по-високи от положението на хранилките. Така от една страна не се закрива клетката, а от друга - много малко от изхвръкналото просо успява да "ги прескочи" и да финишира на пода. Чистенето отново се сведе до веднъж седмично.

Повече за…