Пропускане към основното съдържание

Истории за Тигъра - 2001 година - I

"Боки не пипа!"
Понеже днес пуснахме поканата за забавните истории, снимки и филмчета, свързани с работата (виж Юбилейно място за вашите истории), а аз няма как да участвам, ще публикувам тук няколко истории и снимки за десетте години в JobTiger, така, както аз ги виждах.


И така, през 2001 година, освен тигъра, се роди и Борис. И съчетавахме двете неща. Понякога това изглеждаше така, понеже и тогава имах навика да доработвам вечер :)

Когато по-късно Борис проговори, все още понякога работехме така и според него на екрана пишеше: "Боки не пипа". :)
Етикети:

Коментари

  1. Анонимен21 февруари 2011 г. в 22:39

    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Орлин22 февруари 2011 г. в 1:18

    На моя екран явно е пишело "Влади, Ангел и Елица, пипайте!" :)

    ОтговорИзтриване
  3. Zakrow22 февруари 2011 г. в 9:45

    Да ти кажа колко не пипаше в действителност е друга история.
    Но нещата бяха в граници. Работеше се :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак...
3 коментара
Прочетете още

Персонална метеостанция - за какво ни е и как да я ползваме?

Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите. Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува. Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътреш...
Публикуване на коментар
Прочетете още

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.
Публикуване на коментар
Прочетете още