Пропускане към основното съдържание

Най-сетне промени в търсенето на кандидат или новите потребителски навици

След  доста тръпнене в очакване днес съм много горд и доволен! Една отдавна замисляна промяна в работата на сайта даде много бързо повече от очаквания резултат. За какво става дума?

До преди някоя година моделът на работа в интернет сайт като нашия беше такъв – минаваш през една дълга регистрация, после въвеждаш настройки за услуги (Агент и т.н.), въвеждаш си CV, поставяш го за търсене и чак тогава започваш да ползваш системата в цялата и красота и получаваш всичко от нея. Общо около час – два. Избягването на някоя стъпка обаче те ограничава във възможностите и практически намалява шансовете ти да си намериш работа.

В наше време обаче потребителят няма време и желание за всичко това. Най-добре, ако всичко функционира от само себе си. Нещо като единствен голям бутон „Търся си работа”. Натискаш го и имаш 3 интервюта и на едното място те назначават. Без да си излизаш от вас. Това, за сега, е естествено невъзможно.

Къде обаче се крият възможностите?

Като разгледахме основно процеса, без да се придържаме към традицията, се оказа, че повечето от тези стъпки не са задължителни:
  • Може да кандидатстваш за работа, без да си регистриран;
  • CV, качено от произволен файл (с малко технологични фокуси от Тош и компания), автоматично става търсаемо от работодатели;
  • Агента може да се настройва доста интуитивно и почти автоматично.
Потребителят, ако усети нужда и желание, може да направи всички стари стъпки и да си допълни и коригира данните.

След пускането на промените, без да ги обявяваме и без никаква реклама, се оказа че още в първия ден броят на качените автобиографии се качи 3 пъти! Иначе казано промяната в начина на потребяване на интернет е факт. Търсят се простите, технологични решения, без губене на времето на потребителя. И когато ги предложиш, пазара откликва моментално.

Много повече уникални CV-та на разположение на фирмите е много добре. Нищо, че е безработица (на ниво 2004-2005 година) и криза, на пазара продължават да липсват квалифицирани специалисти, особено в ИТ сектора. Никой не ги освобождава, а няма как да се родят и научат за две години криза. А точно те са и най-заети и мразят да си губят времето с излишно кликане по сайтове.

Търсенето на автобиографии е стара услуга още от стартирането на JobTiger през 2001 година. Почти уникална е в България и през годините се радваше на плаващ интерес и от двете страни. Излиза, че и предстои един нов Ренесанс, и то невиждан досега.  Особено, ако се погледне през призмата на съотношението ползване/състояние на пазара на труда и се сравни с минали периоди.

Нататък? Ами има още доста възможности за опростяване. :)

Коментари

  1. Всичко това е много хубаво, но според мен още по-добре би било да се създаде традицията на качване на СВ-та без лични данни (да речем, като тяхна защита или борба с дискриминацията) - просто един телефон и ник. Който прояви интерес, може да се свърже с човека.
    Идеята ми е, че така ще обхванете и хората, които все още са на работа, но биха желали да я сменят. Но рискът работодателят да види СВ-то им при вас е много голям (а и представете си колко ще ви "обичат" тези хора после). A aнонсирайки подобна възможност за относителна анонимност, ще разширите чувствително пазарния си дял сред по-висококвалифицираните кандидати, поне аз мисля така.
    Успехи!

    ОтговорИзтриване
  2. Тимуре, ние им крием личните данни още от 2001 година. Сега, когато работодателя си плати за услугата Търсене, трябва да получи и личните данни, за да може да се свърже с кандидата, трябва да има начин да го направи. Няма как иначе.
    Честно казано не знам за работодател, които да инвестира време и пари, за да си дебне хората по този начин. Повечето просто спират достъпа до JobTiger от фирмата :) Което най-малкото буди усмивки.

    Естествено все ще има някой, които да пострада по този начин. Или поне нещо такова да се ползва за предтекст, независимо дали е истинската причина. Но тогава изниква въпроса този човек наистина ли иска да работи за този работодател.

    За мен казусът е по-скоро от морално естество, отколкото има практически измерения.

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубаво сте го измислили, Заро, и сигурно това дава резултати, ама... проблема е друг (поне при мен). Хем съм си забравил потребителското име, хем с кой от всичките си e-mail-и съм се регистрирал.., а и за паролата вече не съм съвсем сигурен дали е тази, която си мисля, но при всички положения имам регистрация, която ми е втора, понеже предишния път стигнах до същия проблем. :) Със сигурност "проблема не е във вашия телевизор", ама 'кво да се прави - съдба! Сега ще си правя трета регистрация със същата документация.. Дано този път се запомня :D

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

Какво имаш във фийда си?

Източник: cleanpng.com Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?" . Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят. Популярният блог и подкаст  Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар. Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро. "Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър ( Elisabeth Bumiller ) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс". Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем. Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво им