Пропускане към основното съдържание

Кариерното ориентиране през '87

Гимназията в общи линии приключваше и се чудехме какво да следваме. Че ще е с математика беше ясно, въпросът беше къде.

Носеха се всякакви митове и легенди. В УНСС не било ясно какво се учи, но едната съученичка имала чичо директор и той бил завършил там. Решихме, че не е за нас.
От ФМИ на СУ също се отказахме, само математика ни се виждаше тъпо. Остана да станем инженери.

Инженер, ама какъв? Трябваше да се подходи сериозно...
И така - написахме имената на университетите на листчета и ги пуснахме в бомбето на баща ми. Падна се ВИАС.

Друг съученик се качи на такси и каза "Карай към някой ВУЗ". Предполагам кирията до ТУ е била най-дълга...

Момичето с чичото отиде във ФМИ...

Долу горе така ставаше.

Това е по повод защо сме се хванали да въвеждаме кариерно консултиране в България.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Как художествената литература помага на успеха

Снимка: TEDx Serdika Salon Това са мисли, които ми се въртят из главата отдавна, а от около три години започнах по-систематични наблюдения и постепенно се оформи като теза. Не е фундаментална научна теза и в никой случай не е доказана в пълнота, но все пак съществува такава зависимост. Реших да я разкажа в рамките на TEDx Serdika Salon във ВУЗФ и им благодаря за поканата и насърчаването. Оставям това тук, за да не се изгуби: https://www.ted.com/talks/svetlozar_petrov_with_fiction_to_success_svetlozar_petrov_tedxserdikasalon Приятно гледане и... ... ако се колебаете при наемане на хора, изберете този, който чете. Те (четящите) обикновено успяват повече и по-бързо.

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в