Пропускане към основното съдържание

„Добри” търговски практики

Мобилният ми телефон звъни. Вдигам.

 - Господин Петров, обаждам се от ХХХХХХ и искам да ви разкажа за нашите нови продукти. Сигурен съм, че ще са ви много полезни в работата на вашата компания.
 - В момента съм малко зает, можете ли да ми изпратите информация по e-mail? (обикновено тук повечето cold calling продавачи угасват или започват да ме убеждават, че четенето е за идиоти и е най-добре да си купя тутакси, което и прекратява разговора.)
 - Разбира се, ще ви изпратим с удоволствие (ти да видиш, този май е сериозен). Бихте ли ми продиктували мейла си? (е, кой ви продаде мобилния ми телефон, който не е по визитките ми, а не ви даде мейла, който е там?)
 - xxxxx@jobtiger.bg е мейла, ще очаквам информацията.
 - О, JobTiger! – тук за малко да изпадна в еуфория – тоя поне е чувал за фирмата. Но не ми било писано – Вие правехте тези лимонади, нали? (човекът започва да ми създава радост)
 - Да, лимонади правим. Както и ашици и сапуни!
 - А, за сапуните не знаех. Виж ти! (явно е млад и ашиците не са му познати)
 - Да, лимонади и сапуни. Главно с това сме известни. (тук сеира се очертава обещаващ)
 - Супер, много се радвам, г-н Петров и съм уверен, че продуктите ще са ви много от полза. Изпращам ги по мейла. (разочароващо, тъкмо мислех да му опиша популярните ни лимонади и кои марки сапуни са наши.)

Още в основното обучение на търговците ги учат, че най-големият грях е непознаване на бизнеса на клиента. Но видимо не всекиму е писано…

А мейла още го няма. Така и не разбрах сега полезни ли ще са ми продуктите или не... :)

Коментари

  1. Вероятно е влязъл на сайта и поне ПОСТ-фактум е осъзнал, че е идиот ;)

    ОтговорИзтриване
  2. В негова чест трябва да кажем, че се усети. След няколко седмици! :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

Свищов вече има ферибот!

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай