byZaro

Един летен залез* за тези, които обичат такива неща. Може да си пуснете към него Anouar Brahem и да си постоплите допълнително душата. Поне на мен ми действа така. Приятно гледане. :) ---------------------------------- * Залезът е сниман от старата крепост на Ретимно, Крит на 10.09.2011 г.

Нова година мирише вече на кордит! Това е! Не че е новина, но си струва да се отбележи. Или поне беше едно от нещата, които си мислех малко след дванадесетия час. Ако погледнем назад, някога Новата година миришеше на (почти) единствените за годината банани и цитрусови плодове, на непривичното шампанско и на бенгалски огън. По-късно се добавиха капамите, озвучавани с гърмежите на пиратки. Сега кварталните пиромани се професионализираха, тази година вече имаше пълна 20 минутна програма. Нямаше капама, но кордитът беше навсякъде. Победи даже миризмата на цигарен дим. Остана назад времето, когато се дивяхме на фойерверките по света в празничните емисии. Сега е достатъчно да погледнеш през прозореца. :) А как е по площадите – не знам. Така и никога не събрах сили да отида...

Става дума за това: Снощи, покрай другото, ми го пусна приятел и ме хвърли в потрес. Никога не съм и предполагал, че една от песните, с които сме израстнали, е кавър... Днес проверих и се оказа, че ФСБ все пак коректно са отбелязали в албума си Tony Pagliuca като автор на музиката. :) И все пак се чувствам някак си ... ограбен. Приятно слушане все пак, групата не е лоша... :)

Днес попаднах на тази статия , която съм писал преди 8 години за един сайт, който вече не съществува като такъв, а само като архив на (почти всички) статии без коментари. Каква е разликата днес, 8 години по-късно? Ами вече се или не се кандидатства – така е сигурно, че няма да те поканят на интервю или се кандидатства за абсолютно всички намерени неподходящи позиции. Ефектът е същия. Само вече не ми е до майтап с цялата работа. Така че приятно четене на старата статия и архива .

Издраха ми вратите на колата. Гадно, злостно и с усърдие. Както си стоеше паркирана там, където си стои паркирана от три-четири години. А и аз никому нищо не правя, така че причина няма! Всеки е свикнал да псува държавата. Искам да ви кажа честното си мнение. Не ни е виновна държавата. Сами сме си виновни! Не е държавата тази, която трябва да ми пази колата. Уважението и толерантността са. Само че ги няма. Не са на мода. Впрочем не се и ядосах. Не изпсувах. Даже не бях и огорчен. Чувството беше отегчение. А това вече е лошо…

или има ли значение в кой град живееш? Когато работиш усилено и по много часове на ден, изпадаш в странни ситуации. Първата година в JobTiger беше тежка за мен (не че сега е леко, де :)). Много нови неща, непознати проблеми, накратко казано - зор. За да не се прибирам в къщи, „носейки си работата” и да изнервям домашните, придобих навика да се разхождам половин – един час след работа, за да ми „изветрее” главата, преди да се прибера. Всяка вечер по същия маршрут – от стария офис на „Шипка”, покрай „Радисън”, после „Шишман” и до Попа и оттам - в къщи. Зиме, лете – все едно: вървя, мисля си, „изветрявам”… По едно време открих, че са успели да съборят една от къщите по пътя и да вдигнат нова кооперация на нейно място. На 4-5 етажа. Забелязах я, чак когато слагаха дограмите. И тъжно и смешно. Всички знаят, че съм разсеян, това не е тайна. Но случката ми беше d é j à vu от времената във Виена… Тогава осъзнах, че докато работиш здраво, няма значение в кой град живееш. Единствената ра

"Боки не пипа!" Понеже днес пуснахме поканата за забавните истории, снимки и филмчета, свързани с работата (виж Юбилейно място за вашите истории ), а аз няма как да участвам, ще публикувам тук няколко истории и снимки за десетте години в JobTiger , така, както аз ги виждах. И така, през 2001 година, освен тигъра, се роди и Борис. И съчетавахме двете неща. Понякога това изглеждаше така, понеже и тогава имах навика да доработвам вечер :) Когато по-късно Борис проговори, все още понякога работехме така и според него на екрана пишеше: "Боки не пипа". :)

Ето един цитат от Тери Пратчет от „Петият слон” ( Издание: ИК „Вузев“ — „Архонт-В“, 2000, редактор: Весела Петрова, ISBN 954–422–063–1, превод от английски Владимир Зарков ): Толкова добро е, че чак ме е яд, че не съм го измислил аз. :) „[Ваймс]бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.” Една колежка някога постулира по този повод, че 90% от мъжете не ставали за нищо, което не било проблем, понеже жените им си ги харесвали и така.

Попадала ми е една история, за която не знам колко е вярна*. Прибира се Стефан Македонски след обучението си в България и си търси работа, но безуспешно. По някаква причина се намесва Ванче Михайлов и отива да посети шефа на операта тогава. Сяда в кабинета му и пита: -    Ке вземете ли наше момче да пее у операта? -    Ама господин Михайлов, нямаме пари, нямаме места за тенори…. Ванче изсвирва с уста и в кабинета нахлуват двама тежко въоръжени гавази с извадени саби. Ванче казва, без да се обръща: -    Сус бе мекерета! И гавазите се изнасят. Ванче пита пак търпеливо: -    Ке вземете ли наше момче да пее у операта? -    Ама разбира се, господин Михайлов, разбира се, как няма… Та си мислех колко е лошо да нямаш програма за откриване на таланти в организацията. През какви неща ти се налага да минаваш! А после кръстиха музикалния театър на него… Сега, като имаме модерни HR практики вече сме в голяма степен предпазени. :) ---------------------------------------------------

Мобилният ми телефон звъни. Вдигам.  - Господин Петров, обаждам се от ХХХХХХ и искам да ви разкажа за нашите нови продукти. Сигурен съм, че ще са ви много полезни в работата на вашата компания.  - В момента съм малко зает, можете ли да ми изпратите информация по e-mail? (обикновено тук повечето cold calling продавачи угасват или започват да ме убеждават, че четенето е за идиоти и е най-добре да си купя тутакси, което и прекратява разговора.)  - Разбира се, ще ви изпратим с удоволствие (ти да видиш, този май е сериозен). Бихте ли ми продиктували мейла си? (е, кой ви продаде мобилния ми телефон, който не е по визитките ми, а не ви даде мейла, който е там?)  - xxxxx@jobtiger.bg е мейла, ще очаквам информацията.  - О, JobTiger! – тук за малко да изпадна в еуфория – тоя поне е чувал за фирмата. Но не ми било писано – Вие правехте тези лимонади, нали? (човекът започва да ми създава радост)  - Да, лимонади правим. Както и ашици и сапуни!  - А, за сапуните не знаех. Виж ти! (явно

Снощи се прибирам към 12 и виждам, че синът ми си е пуснал за заспиване концерт на Pink Floyd. Безценно! (За останалото, казват, си имало кредитни карти :) ) Пред очите ми е как си пускахме касетката със „Стената ” за заспиване и сутрин, като се събудехме, я пускахме от другата страна…