Пропускане към основното съдържание

На какво мирише Нова година?


Нова година мирише вече на кордит! Това е!

Не че е новина, но си струва да се отбележи. Или поне беше едно от нещата, които си мислех малко след дванадесетия час.

Ако погледнем назад, някога Новата година миришеше на (почти) единствените за годината банани и цитрусови плодове, на непривичното шампанско и на бенгалски огън.

По-късно се добавиха капамите, озвучавани с гърмежите на пиратки.

Сега кварталните пиромани се професионализираха, тази година вече имаше пълна 20 минутна програма. Нямаше капама, но кордитът беше навсякъде. Победи даже миризмата на цигарен дим.
Остана назад времето, когато се дивяхме на фойерверките по света в празничните емисии. Сега е достатъчно да погледнеш през прозореца. :)

А как е по площадите – не знам. Така и никога не събрах сили да отида...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре…

Апът, който няма да създам

След като преди 8 години измислих кой е "Сайтът, който няма да създам", идва ред на "Апът, който няма да създам".
И така, какъв е този ап?

Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви.

Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта!

Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н.

С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще добавим отгова…

Какво имаш във фийда си?

Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?". Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят.
Популярният блог и подкаст Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар.
Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро.

"Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър (Elisabeth Bumiller) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс".
Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем.

Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво имаш във фийда си?". Лесно се вижда …