byZaro

Мобилният ми телефон звъни. Вдигам.  - Господин Петров, обаждам се от ХХХХХХ и искам да ви разкажа за нашите нови продукти. Сигурен съм, че ще са ви много полезни в работата на вашата компания.  - В момента съм малко зает, можете ли да ми изпратите информация по e-mail? (обикновено тук повечето cold calling продавачи угасват или започват да ме убеждават, че четенето е за идиоти и е най-добре да си купя тутакси, което и прекратява разговора.)  - Разбира се, ще ви изпратим с удоволствие (ти да видиш, този май е сериозен). Бихте ли ми продиктували мейла си? (е, кой ви продаде мобилния ми телефон, който не е по визитките ми, а не ви даде мейла, който е там?)  - xxxxx@jobtiger.bg е мейла, ще очаквам информацията.  - О, JobTiger! – тук за малко да изпадна в еуфория – тоя поне е чувал за фирмата. Но не ми било писано – Вие правехте тези лимонади, нали? (човекът започва да ми създава радост)  - Да, лимонади правим. Както и ашици и сапуни!  - А, за сапуните не знаех. Виж ти! (явно

Снощи се прибирам към 12 и виждам, че синът ми си е пуснал за заспиване концерт на Pink Floyd. Безценно! (За останалото, казват, си имало кредитни карти :) ) Пред очите ми е как си пускахме касетката със „Стената ” за заспиване и сутрин, като се събудехме, я пускахме от другата страна…

Синът ми е в трети клас и има домашно по математика с вариации. Дотук нищо страшно. Страшното идва от липсата на основните концепции в математиката, на базата на които да си построи решенията. И мъката започва… Множеството има проста, разбираема дефиниция и на него се гради алгебрата. Също както геометрията се гради на дефинициите на точка, права и равнина. Ако започнеш от там, става лесно. Знам го от опит. :) Продължавам да се удивявам на упорството на българското начално образование да натъпче наука като математиката в главите на нещастните деца, без да има дава основите, на която тя се гради. Не знам как е в другите науки, там не съм така уверен, но за конкретната съм сигурен. Така предполагам се избягва излишния ред в главите им и възможността да си подредят и разберат учебния материал. Опитите да се учи математика без тези дефиниции и концепции са трудни и резултатите обикновено са печални. Което се потвърждава и от статистиката в образованието ни. Как да очакваме добри ре

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай

Направете следното: Направете си автобиография. Кандидатставайте за работа. Работете и си ги изкарвайте. Да ви е сладко харченето! :)

Преди години бях слушал, че средното време на упражняване на професия в ЕС е 7 години. След това трябва преквалификация или доквалификация. И това при условие, че има „вечни” професии като архитекти, медици, юристи и т.н. Така че: Част V – Специалистите и lifelong learning Проблеми, естествено, има и те не са малки. Проблем първи: Кому е нужно? Преди време CED бяха правили изследване в западащи райони, където хората оставаха масово без поминък. По-голямата част от анкетираните – около 80%, ако си спомням правилно, отговаряха, че не искат да се преквалифицират, че за тях това е обидно, след като цял живот са работили друго и че „държавата трябва да направи нещо”. Твърдяха го и по-младите, за които „цял живот” не бяха много години и за които всъщност целия живот предстои. Изобщо нуждата от пре-/до-квалификация се възприема трудно („Аз сега некадърен ли съм?”). Трябва обаче да свикваме с това. Технологиите се променят бързо и вече практически няма начин да работим цял живот едно

Начинаещият специалист: -    За по-малко от 3500 няма да работя. Интервюиращият: -    Да, прав си! Няма да работиш… И не работи… Та - част 4 на сагата: Специалистите и заплатите Желаната заплата е важна. Понеже пазарът на труда е пазар и функционира като такъв. Както се казва: „Търси се човек, за да върши конкретна работа за конкретни пари”. Т.е. излизането от границата на специалността и квалификацията носи много по-ниски нива на заплащане. Затова най-важното е да се придържаме към бранша, стига да е възможно. Ако съм бил машинописец, например, едва ли бих си намерил и сега такава работа, независимо от опита. Каква обаче да е желаната заплата? Като цяло тук няма много за казване. Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дъл

"Жените живеят по-дълго, понеже си нямат жени." Борко, в опит да защити теза ...

Еманацията на преливането от пусто в празно!

Понеже вчера стана дума за цените на имотите в Монако , ето една местна забележителност (поне за мен). Дефибрилаторите по улиците. Има ги на всеки ъгъл, поне в Монте Карло. Хубава и полезна услуга на управата, особено заради големия брой възрастни хора, живеещи там. Започваш да си мислиш, че средната възраст на жителите е над 50. Всъщност е логично, имайки предвид цените на жилищата, а и не само в малкото княжество. Повечето млади хора, ако и сравнително богати, просто не могат да си ги позволят. Е, поне знаем какво ни очаква след десетина години. А ако не се намери място за нас на тези два квадратни километра, лошо няма. Демокрация сме, не всеки е длъжен да живее в Монако. Сен Тропе и особено Порт Гримо са едни приемливи близки опции... :)

Вървят по улицата четири джуджета, хванати за ръка. Питат ги: - Кои сте вие? - Седемте джуджета - А защо сте четири? - Няма хора! Така е. Хора няма! Така че да се заемем с третата част от сагата: Част III - Специалистите и бизнеса И така: Откъде се вземат специалистите, как се намират и защо ги няма? Първо да отбележим отново разликата между високообразован и висококвалифициран. Високата квалификация не е пряко свързана с образованието в традиционния смисъл. Един заварчик с висок разряд със сигурност е висококвалифициран. И се намира трудно. Като правило е и добре платен за нашите стандарти. Отделил е години да се изучи на занаята. Държал е и държи изпити за това. Но не е задължително високообразован. Поне не се нуждае от висше образование. Висококвалифицираният специалист като правило е продукт (не само на ортодоксалното) образование, но и на допълнително обучение и главно практика. Вложил е продължителни и целенасочени усилия да стане това, което е. А именно – мечтата на