byZaro

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечениет...

Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите. Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува. Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътреш...

След като преди 8 години измислих кой е " Сайтът, който няма да създам ", идва ред на "Апът, който няма да създам". И така, какъв е този ап? Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви. Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта! Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н. С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще доб...

Източник: cleanpng.com Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?" . Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят. Популярният блог и подкаст  Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар. Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро. "Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър ( Elisabeth Bumiller ) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс". Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем. Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво им...

В началото на лекцията. Вчера (25 ноември) имах лекция пред студенти от Физико-технологичния факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" за процеса на подготвка на документи, кандидатстване и интервю за работа. Отдавна не бях говорил пред студенти и, честно казано, не знаех какво да очаквам. През годините съм виждал и истински интерес и ентусиазъм и пълно безразличие. В края на краищата бях приятно изненадан и впечатлен от присъстващите. И от слушането, но главно от въпросите, от интересите и държанието им. Преди години, когато си споделяхме помежду си тревогите с милениалите, един по-мъдър колега ми каза "Не се безпокой, поколенията се сменят и то така, че погледнато даже и на по-кратки периоди, има баланс." Мисля, че идва ново и по-будно и ангажирано поколение. Колеги, които работят с млади хора (поне извън ИТ), потвърждават това наблюдение на база последните две-три години. Дано е така.

Те са били готови. Снимка: Freepik Новият бич на офисната работа с хора под 30 години се нарича "Почти е готово". Много по-страшен е от половината екодвижения и е почти толкова опустошителен като кризата от 1929-а година. Всичко е започнато и е "почти готово, ей сега набързо ще стане".  Като времето за завършване варира от няколко минути до няколко дни работа. Хората винаги са имали навика да отлагат трудните или неприятни задачи. Но с такава печална липса на желание да завършиш нещата и да предадеш готов продукт и такова тотално неразбиране на крайните срокове и целите мисля, че не сме се сблъсквали. Резултатът - безкрайни списъци на "почти готови", а по моему - незавършени задачи, загуба на темп на работа, оставяне на стари задачи за времена, в които просто няма кой и кога да ги свърши. Краен резултат - пропуснати ползи и директни загуби. Аз съм човек създател. Обичам да създавам неща и дори да се напъна, но да ги видя завършени. И после да ги по...

Наполовина празна чаша студена вода. Напоследък попаднах на няколко обсъждания за момци, които били "идеален генетичен материал за размножаване (деца)" поради простия факт, че тренирали много и били добре сложени. Нищо против добрата фигура, адмирирам хората, които я имат. Но еволюцията на човечеството в последните 70 000 години се основава повече на развитието на мозъка и все по-малко на физическите възможности на индивидите. Следователно такова твърдение е фундаментално противоположно на развитието на цивилизацията ни и противоречи изцяло на еволюцията. Вероятно процесът на размножение е по-приятен с тези момци, но е съвсем грешно да твърдим, че само поради факта на външността си са отличен генетичен материал. Впрочем същото важи и в обратния случай - ако харесваме една девойка заради красотата ѝ, без да вземаме предвид интелектуалните ѝ способности. Красивата, но празна глава не може да е идеален генетичен материал. Пълнежът е най - добрата украса на една чаш...

Старомоден синеок куфар открива колелото. Това е амбициозен, самотен куфар. Няма познания, но има въображение, има мечти и има право на мнение. Мечтае си да се модернизира и да стане куфар на колелца, за да може да лети със самолетите. Минава през всички стадии на откриването на колелото. Споделям го тук, понеже, за съжаление е концептуално за част от обществото, в което живеем. Приказка за упадъка.

Снимка: TEDx Serdika Salon Това са мисли, които ми се въртят из главата отдавна, а от около три години започнах по-систематични наблюдения и постепенно се оформи като теза. Не е фундаментална научна теза и в никой случай не е доказана в пълнота, но все пак съществува такава зависимост. Реших да я разкажа в рамките на TEDx Serdika Salon във ВУЗФ и им благодаря за поканата и насърчаването. Оставям това тук, за да не се изгуби: https://www.ted.com/talks/svetlozar_petrov_with_fiction_to_success_svetlozar_petrov_tedxserdikasalon Приятно гледане и... ... ако се колебаете при наемане на хора, изберете този, който чете. Те (четящите) обикновено успяват повече и по-бързо.

Кой още си спомня как се прави шапка от вестник? Неизменният атрибут на всеки майстор-мазач. Ето още едно изкуство, което е на път да се изгуби напълно.

Накратко: Имам 4880 приятели във facebook. Изчистването (спирането на следването) на само 10 от тях прочисти потока от фалшиви новини, език на омразата и тролски изказвания. Излиза, че два промила (но доста активни) са достатъчни, за да отровят потока и да създадат успешно усещане за безнадежност и обреченост, както и вяра, че всичко върви на зле. Ами ефективни са си. Сигурно им излиза сметката. :) Забелязах също, че общите ни приятели с доста от троловете се повтарят. За отбелязване е също, че самите общи приятели имат нормално поведение. Но това, предполагам, е друга теория. Гладуел беше писал по въпроса.

Снощи попаднах на следния текст в книга от 1996 година*: "Но за нещастие това отношение е рядкост в американския бизнес. В наши дни се счита за проява на… грубост… да искаш колега или подчинен да докаже себе си. От вас се иска единствено да смятате колегата си за доказан поради липса на доказателство за противното. Иначе може да нараните чувствата му. Днес повечето хора в бизнеса смятат, че не е необходимо да доказват себе си. Смятат, че „досието“ им говори само и че не са длъжни да „се натягат“ пред вас. Сега светът на бизнеса е пълен с примадони и нарцисисти, до един изпълнени с възвишени очаквания за това, което вие можете да направите за тях." Писано е тогава и за Америка, но странно кореспондира с мисли, които ме занимават в последните години. Дали откриваме топлата вода или нещата идват до нас с пословичното закъснение? Оставям го просто тук за размисъл и потенциално за коментар. ------------------------------ * - "Тайните на командоса", Ричард Марчин...

"Сержант Колън имаше широка обща култура. Той беше минал през школата на Баща Ми Винаги Казваше, завършил беше колежа Всички Знаят, а в момента правеше аспирантура в университета Един Човек В Кръчмата Го Разправя." Тери Пратчет, "Шовинист" Ами това е. Човекът го е казал. За съжаление този подход отдавна замени базирането на знания и факти. И обикновено колкото по-малко знае някой, толкова по-шумно изразява мнението си. Отдавна живеем във времена, в които посредствеността е на мода. За съжаление.

Не е фундаментално, но ми се върти от няколко дни в главата и ми се ще да го поставя тук, за да не го забравя, а и за бъдещо обмисляне и коментар. Винаги съм се стремил да вземам най-правилните решения във всяка ситуация и често съм се чудил от какво зависи това. Наученото, знанията , безспорно са важни. Опитът също. Той ни помага, освен другото, да потърсим и видим аналогии със сходни ситуации. Фактите са безспорен фактор. При равни други обстоятелства, решенията, взети на база повече факти са по-правилни. Емоциите нямат работа при вземането на решения. Т.е. тях трябва да ги изключим. Като крайно за момента ми се вижда: Правилно решение = знания + опит +факти - емоции Естествено и в този случай гаранция няма. Но поне, обръщайки се назад, ще знаем, че сме взели решенията по-най-добрия възможен за момента начин. И няма да ни е яд за пропуснатите възможности. Поне при мен е така.

На последните избори ми направи впечатление слабостта на члена на избирателната комисия при търсенето в списъка с избирателите. Намери бързо първата буква от името ми, но се затрудни доста при намирането на остатъка. Накрая му помогнах, за да не се бавим. Възможно е всичко това да се е дължало на умора, макар че беше сравнително рано в първата половина на избирателния ден, възможно е и за момент да се е разсеял просто. Няма никакво значение. Но в резултат се замислих, къде и как се учи това и ако слабостта е действителна, на какво би се дължала. Аз нямам спомен за специални часове, посветени на това в училище. Като че ли умението се развиваше покрай търсенето на думи в речника (хартиен, тогава нямаше други) и особено при изучаването на чужди езици – тогава търсенето беше по-интензивно. Иначе тълковните и правописни речници на българския език бяха рядкост. Предполагам, че и в днешните учебни програми това липсва. Или му се отделя малко време и то е съвсем крехко. От друга страна полз...

Има няма 15 години, откак в несъществуващия вече, но скъп на сърцата ни WhyBulgaria.com*, публикувах статия с няколко кръчмарски (но гениални) патента за вибратори, а именно " Вибратор за често пътуващи ". След което прилежно забравих за случая. До вчера, когато открих, че в света на Internet of Things, на wearable технологиите, визията ми вече е реализирана. Младежите от Vibease Pte Ltd. са реализирали изцяло идеята, даже са го направили по-добре - трите варианта в един. Така че след дълго чакане всички тези, на които съм разказвал за това, които са чели за него и най-важно - които са мечтали за него - могат да си го купят. Без пари е! Ползвайте си го със здраве и си спомняйте за мен! :) А аз ще стартирам нова компания, за да пусна в производство още една идея от тези времена: "Косомил" - най-доброто средство против косопад. Онова, което, като отвориш тубичката му, излиза красив калиграфски надпис "Ще ви се, нали :P". Очаквайте скоро на пазара! И ...

Папагалите :) От месец сме горди собственици на папагали (всъщност са на детето). В общи линии е голямо забавление, внесоха допълнителна живинка в къщата, а него го радват особено много. Но думата ми е за чистенето около тях. Почистването на самата клетка, хранилки и т.н. не е проблем. Обаче се оказа, че докато ядат просото си, разхвърлят доста обелки от него по пода. Самата клетка има нещо като леген на дъното, но той не е в състояние да спре хвърчащите просо и обелки. Резултат - пространството около клетката често беше по-мръсно от дъното на клетката. На пода има и килим, така че ежедневната прахосмукачка ни беше в кърпа вързана. Това, което измислихме с общи усилия, бяха две допълнителни прегради от картон, останал от училище, които са с около сантиметър по-високи от положението на хранилките. Така от една страна не се закрива клетката, а от друга - много малко от изхвръкналото просо успява да "ги прескочи" и да финишира на пода. Чистенето отново се сведе до веднъж...

Пирамидата на Маслоу By Mapto at bg.wikipedia (Transferred from bg.wikipedia) [Public domain], from Wikimedia Commons За всичко е виновен Маслоу! Като малко дете обичал да си рисува триъгълници, а когато пораснал, преминал на пирамидки и създал прословутата пирамида на Маслоу. Според нея физиологичните нужди са от базовите за хората. Затова водейки една жена на обяд/вечеря, въздействаш на едно много първично равнище и съответно има резултат. Същото става, когато и предложиш сакото да се наметне. Освен че е кавалерско, разбира се. После излязоха кожените палта за намятане. А в съвременния материалистичен свят някои джентълмени намятат жената на мечтите с някоя кола. Тъкмо върши работа и в носенето на покупки. Т.е. пак физиологична нужда. А какво остава на нас, другите, които нямаме коли за намятане? Ами остава ни да търсим мотивацията на жената на сърцето си на по-високите нива на пирамидата и да се надяваме. Да се надяваме, че няма да се окаже първична някаква... Но за...

Докато се плацикахме мързеливо със сина ми в морето на плажа Геракас, след като бяхме посетили  Zakynthos Turtle Rescue Centre, заговорихме как може да се помогне още за каузата. Обясних му, как би могъл да организира съучениците си, да си осигури съдействието на училищното ръководство, как може да привлече помощ извън училището. Планът се получи добър, прост и изпълним, и му хареса. Накрая го попитах дали би го реализирал. "Не", каза той, "никой от съучениците няма да се заинтересува. Това не би им било интересно." Или нещо в този смисъл. Е, трябваше да го приема. Няма да организираме засега кампания за спасяване на костенурките. Затова пък се въодушевих и зарадвах още повече, когато научих за плановете на Български дарителски форум да въведе, в началото пилотно, образование по филантропия в училищата в България.  Повечето училища, ако не и всички, и в момента имат различни дарителски програми, не само покрай началото на учебната година, Коледа или Великден. ...

Можело значи да се организира туризъм така, че да не вреди на природата! Думата ми е за грижата за големите костенурки Caretta Caretta, която се полага на Закинтос. Костенурките гнездят по т.нар. Laganas Bay, само на няколко плажа. Самите плажове са много красиви и са естествена цел на туристите, които все повече заливат острова. Понеже в природата оцелява (доживява до възрастен екземпляр) само една костенурка от хиляда снесени яйца, нуждата от опазване е очевидна. Природата е достатъчно жестока с тях, за да пречим и ние. :) Как е решен проблема? На всеки плаж различно. Маратониси отдалеч прилича на костенурка Маратониси, заснет от водата В залива има два малки острова. Дотъпът до единия е изцяло забранен. Другият, Маратониси, може да се посети заедно с turtle spotting (т.е. обякаляне с лодка, за да зърнете костенурка) или плуване из пещерите наоколо. Но на него са забранени чадъри, шезлонги, всъщност всичко, освен плуване и гледане. Табелка на няколко езика от ...