Пропускане към основното съдържание

Неумение за търсене в подредени списъци?

На последните избори ми направи впечатление слабостта на члена на избирателната комисия при търсенето в списъка с избирателите. Намери бързо първата буква от името ми, но се затрудни доста при намирането на остатъка. Накрая му помогнах, за да не се бавим.

Възможно е всичко това да се е дължало на умора, макар че беше сравнително рано в първата половина на избирателния ден, възможно е и за момент да се е разсеял просто. Няма никакво значение. Но в резултат се замислих, къде и как се учи това и ако слабостта е действителна, на какво би се дължала.

Аз нямам спомен за специални часове, посветени на това в училище. Като че ли умението се развиваше покрай търсенето на думи в речника (хартиен, тогава нямаше други) и особено при изучаването на чужди езици – тогава търсенето беше по-интензивно. Иначе тълковните и правописни речници на българския език бяха рядкост.

Предполагам, че и в днешните учебни програми това липсва. Или му се отделя малко време и то е съвсем крехко. От друга страна ползването на електронни речници и търсене в Гугъл прави това умение излишно, кара го да закърнява. Наистина – просто пишеш думата (даже и грешно) и получаваш резултат.

Друга хипотеза е свързана със знаенето на азбуката – коя буква след коя идва. Оказва се, че даже и българската азбука е предизвикателство. Тогава, даже и при добро познаване на принципа на търсене, би имало пречки.

Не знам до колко този проблем е съществен. Компютрите навлизат все повече в живота ни. И сигурно ще направят и това ненужно някой ден. Дори и при провеждане на избори.

Но все пак ми се видя достатъчно съществено за момента, за да го споделя. Все още е полезно и нужно умение. Интересно какви са вашите наблюдения.

Коментари

  1. Според мен е до човек. Има безобразно разсеяни хора. Пример: имам колега, който е много интелигентен, образован човек, знаещ, можеш, работещ здраво, постигащ добри резултати. Обаче е супер разсеян и разконцентриран. Казваш му: " "кликни" на нещо-си и от падащото меню избери опция еди-коя-си " и той се озърта в екрана, та сменя дори екрана, та докато го намери това, което трябва да кликне. А то е пред очите му и е единствена опция. Не го казвам с лошо, напротив.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре…

Апът, който няма да създам

След като преди 8 години измислих кой е "Сайтът, който няма да създам", идва ред на "Апът, който няма да създам".
И така, какъв е този ап?

Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви.

Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта!

Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н.

С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще добавим отгова…

Какво имаш във фийда си?

Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?". Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят.
Популярният блог и подкаст Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар.
Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро.

"Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър (Elisabeth Bumiller) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс".
Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем.

Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво имаш във фийда си?". Лесно се вижда …