На последните избори ми направи впечатление слабостта на члена на избирателната комисия при търсенето в списъка с избирателите. Намери бързо първата буква от името ми, но се затрудни доста при намирането на остатъка. Накрая му помогнах, за да не се бавим.
Възможно е всичко това да се е дължало на умора, макар че беше сравнително рано в първата половина на избирателния ден, възможно е и за момент да се е разсеял просто. Няма никакво значение. Но в резултат се замислих, къде и как се учи това и ако слабостта е действителна, на какво би се дължала.
Аз нямам спомен за специални часове, посветени на това в училище. Като че ли умението се развиваше покрай търсенето на думи в речника (хартиен, тогава нямаше други) и особено при изучаването на чужди езици – тогава търсенето беше по-интензивно. Иначе тълковните и правописни речници на българския език бяха рядкост.
Предполагам, че и в днешните учебни програми това липсва. Или му се отделя малко време и то е съвсем крехко. От друга страна ползването на електронни речници и търсене в Гугъл прави това умение излишно, кара го да закърнява. Наистина – просто пишеш думата (даже и грешно) и получаваш резултат.
Друга хипотеза е свързана със знаенето на азбуката – коя буква след коя идва. Оказва се, че даже и българската азбука е предизвикателство. Тогава, даже и при добро познаване на принципа на търсене, би имало пречки.
Не знам до колко този проблем е съществен. Компютрите навлизат все повече в живота ни. И сигурно ще направят и това ненужно някой ден. Дори и при провеждане на избори.
Но все пак ми се видя достатъчно съществено за момента, за да го споделя. Все още е полезно и нужно умение. Интересно какви са вашите наблюдения.
Възможно е всичко това да се е дължало на умора, макар че беше сравнително рано в първата половина на избирателния ден, възможно е и за момент да се е разсеял просто. Няма никакво значение. Но в резултат се замислих, къде и как се учи това и ако слабостта е действителна, на какво би се дължала.
Аз нямам спомен за специални часове, посветени на това в училище. Като че ли умението се развиваше покрай търсенето на думи в речника (хартиен, тогава нямаше други) и особено при изучаването на чужди езици – тогава търсенето беше по-интензивно. Иначе тълковните и правописни речници на българския език бяха рядкост.
Предполагам, че и в днешните учебни програми това липсва. Или му се отделя малко време и то е съвсем крехко. От друга страна ползването на електронни речници и търсене в Гугъл прави това умение излишно, кара го да закърнява. Наистина – просто пишеш думата (даже и грешно) и получаваш резултат.
Друга хипотеза е свързана със знаенето на азбуката – коя буква след коя идва. Оказва се, че даже и българската азбука е предизвикателство. Тогава, даже и при добро познаване на принципа на търсене, би имало пречки.
Не знам до колко този проблем е съществен. Компютрите навлизат все повече в живота ни. И сигурно ще направят и това ненужно някой ден. Дори и при провеждане на избори.
Но все пак ми се видя достатъчно съществено за момента, за да го споделя. Все още е полезно и нужно умение. Интересно какви са вашите наблюдения.
Според мен е до човек. Има безобразно разсеяни хора. Пример: имам колега, който е много интелигентен, образован човек, знаещ, можеш, работещ здраво, постигащ добри резултати. Обаче е супер разсеян и разконцентриран. Казваш му: " "кликни" на нещо-си и от падащото меню избери опция еди-коя-си " и той се озърта в екрана, та сменя дори екрана, та докато го намери това, което трябва да кликне. А то е пред очите му и е единствена опция. Не го казвам с лошо, напротив.
ОтговорИзтриване