Пропускане към основното съдържание

Обучение във филантропия

Докато се плацикахме мързеливо със сина ми в морето на плажа Геракас, след като бяхме посетили Zakynthos Turtle Rescue Centre, заговорихме как може да се помогне още за каузата. Обясних му, как би могъл да организира съучениците си, да си осигури съдействието на училищното ръководство, как може да привлече помощ извън училището. Планът се получи добър, прост и изпълним, и му хареса. Накрая го попитах дали би го реализирал. "Не", каза той, "никой от съучениците няма да се заинтересува. Това не би им било интересно." Или нещо в този смисъл. Е, трябваше да го приема. Няма да организираме засега кампания за спасяване на костенурките.

Затова пък се въодушевих и зарадвах още повече, когато научих за плановете на Български дарителски форум да въведе, в началото пилотно, образование по филантропия в училищата в България. 

Повечето училища, ако не и всички, и в момента имат различни дарителски програми, не само покрай началото на учебната година, Коледа или Великден. Някой от тях даже са доста успешни и наистина привличат вниманието и ентусиазма на децата. За малка част от тях научаваме чрез медиите, за повечето така и не чуваме. Няма и статистика, която да ни покаже какво всъщност се случва. Но съм сигурен, че може още много да се желае и постигне.

Затова БДФ е поискал и получил правото да преведе, адаптира и използва изпробвана и добре работеща в USA програма - Learning to give. Тя е разработена за деца от 1 до 12 клас, има и съответните помагала и ръководства за учители и родители. 
В началото ще стартира пилотно в две училища в София, като ще има помагала онлайн, както и възможност за консултации, за всички останали, които биха пожелали да се включат. Така че тези, които искат да дадат повече на учениците по теми като благотворителност, доброволчество, корпоративна отговорност, гражданско общество и активност и подобни, да могат да го направят.

Learning to give на практика:

  • образова младежите на тема филантропия, гражданско общество и важността от това да дават време, умения и средства за общото благо (знания),
  • Развива поведение и култура на филантропия (умения) и
  • Овластява младежите да предприемат доброволчески инициативи в класната стая и в общностите си (поведение).
Това възпитава децата в отговорност, уважение, доверие, грижа, опазване, справедливост, достойнство, честност, самодисциплина и кураж. Все неща, които като родител бих искал да предам на детето си, а като работодател търся в кандидатите.

Новата програма, ако събере достатъчно подкрепа, ще започне в началото на 2015 с адаптация на материалите и подготовка на учителите и се очаква да влезе в клас през септември 2015 - в началото на следващата учебна година.

Стискам палци това да се случи и пожелавам успех на колегите в БДФ. Имаме нужда от това! :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре…

Апът, който няма да създам

След като преди 8 години измислих кой е "Сайтът, който няма да създам", идва ред на "Апът, който няма да създам".
И така, какъв е този ап?

Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви.

Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта!

Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н.

С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще добавим отгова…

Какво имаш във фийда си?

Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?". Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят.
Популярният блог и подкаст Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар.
Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро.

"Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър (Elisabeth Bumiller) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс".
Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем.

Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво имаш във фийда си?". Лесно се вижда …