Пропускане към основното съдържание

За костенурките и хората

Можело значи да се организира туризъм така, че да не вреди на природата!

Думата ми е за грижата за големите костенурки Caretta Caretta, която се полага на Закинтос.

Костенурките гнездят по т.нар. Laganas Bay, само на няколко плажа. Самите плажове са много красиви и са естествена цел на туристите, които все повече заливат острова.

Понеже в природата оцелява (доживява до възрастен екземпляр) само една костенурка от хиляда снесени яйца, нуждата от опазване е очевидна. Природата е достатъчно жестока с тях, за да пречим и ние. :)

Как е решен проблема?
На всеки плаж различно.
Маратониси отдалеч прилича на костенурка
Маратониси, заснет от водата
В залива има два малки острова. Дотъпът до единия е изцяло забранен. Другият, Маратониси, може да се посети заедно с turtle spotting (т.е. обякаляне с лодка, за да зърнете костенурка) или плуване из пещерите наоколо. Но на него са забранени чадъри, шезлонги, всъщност всичко, освен плуване и гледане.

Табелка на няколко езика от заграждението
Последното само зад загражденията (опънато въже). Гнездата на костенурките са във вътрешната част на плажа, а мястото за туристите са първите 4-5 метра от плажа, от страна на водата.
Всички гнезда са покрити с малки дървени пирамидки, на които има надпис за деня на снасянето на яйцата и т.н.
Гнезда, покрити с пирамидки
На най-добрият (според мен) плаж - Дафне, е обратното. Има шезлонги в края на ивицата, където костенурките не ходят, а за тях е отделена часта покрай брега.
Дафне
Защо е най-добрият ли? Сравнително бързо става дълбоко и има много и неплашливи риби, които могат да се наблюдават. И понеже задната част е отделена за хората, има и малка таверна с много любезни и отзивчиви собственици, където можеш да хапнеш вкусно, да пийнеш кафе или просто да постоиш на сянка. Има и душове със сладка вода. Това е много важно, заради солеността на морето. Некомфортно е, ако след като цялата тази сол засъхне по теб, се облечеш и се качиш в колата. Частично решение е, ако се забършеш добре веднага след излизане от водата, но душът е доста по-добър. А колата е небходима - до никъде от тези места не се стига пеша. Две думи за пътя до Дафне - внимавайте, ако и да е подобрен доста в последните години.

Но обратно към костенурките.
Един от най-добрите плажове с костенурки е Геракас. Тук отново само първите пет метра до водата са за туристите, а всичко останало за костенурките.
Геракас
Брегът е съвсем полегат и пясъчен и водата доста навътре е плитка и топла. Достъпът до плажа е ограничен за до 350 туриста, макара че в сезона съм сигурен че идват и повече. Има шезлонги и чадъри, но не и други удобства. Интересното е, че вечер шезлонгите се вдигат във въздуха, така че костенурките (които идват нощем) да могат да преминават свободно.
Вдигнатите шезлонги на Геракас

Има добри табели с указания - какво е разрешено и какво не, какво да правим, ако намерим малка, новоизлюпена костенурка.

Карта на Laganas Bay

Част от указанията


Естествено не всички туристи са дотам съвестни. Навсякъде има доста хора, доколкото разбирам много от тях - доброволци, облечени с униформи, които се грижат, тихо и възпитано, да се спазват правилата.


Централата им е на Геракас - Zakynthos Turtle Rescue Centre - красив комплекс от дървени сгради.
Входът на центъра
 Всички данни се показват ежедневно.
Дъската с актуалните цифри
Тук се помага на ранените костенурки, има музей, аквариум и магазин за сувенири. Естествено, всички приходи са за костенурките.

Може да прочетете доста повече на сайта им: http://www.earthseasky.org/ , или във фейсбук страницата им.

Има и указания, как да подкрепите каузата, ако пожелаете. Хубаво е един път да дадем пари и за опазване на природата, а не само за предоляване на щетите от дейността ни. :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре…

Апът, който няма да създам

След като преди 8 години измислих кой е "Сайтът, който няма да създам", идва ред на "Апът, който няма да създам".
И така, какъв е този ап?

Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви.

Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта!

Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н.

С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще добавим отгова…

Какво имаш във фийда си?

Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?". Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят.
Популярният блог и подкаст Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар.
Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро.

"Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър (Elisabeth Bumiller) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс".
Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем.

Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво имаш във фийда си?". Лесно се вижда …