Пропускане към основното съдържание

Какво имаш във фийда си?

Източник: cleanpng.com
Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?". Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят.
Популярният блог и подкаст Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар.
Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро.

"Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър (Elisabeth Bumiller) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс".
Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем.

Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво имаш във фийда си?". Лесно се вижда кой какво споделя. Според личността си или поне според избрания публичен образ всеки споделя много филтрирана и често едностранчива информация. Това е част от живота в социалните мрежи. Това, което обаче не се вижда, е личният фийд.
Кой какво е оставил във фийда си, с какво запълва времето си в интернет? Имаме изобилие на тролски постове, черна хроника, фалшиви новини, снимки от курорти, снимки от купони, снимки на храна, снимки от фитнеси, кръчми и клубове, маркетингова информация, събития... Списъкът е безкраен, но за пълнота - разбира се, добавяме и котенца. Та какво избираме да следим? Пропорционално на времето, прекарано в социалните мрежи, това силно влияе на настроението, на това как се чувстваме, а в последствие на вярванията и убежденията ни (ненапразни са инвестициите в хибридната война). Накрая заприлчиваме на фийдовете си.

Та какво има във вашия фийд?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.