Пропускане към основното съдържание

Болестта "Почти е готово"

Те са били готови. Снимка: Freepik
Новият бич на офисната работа с хора под 30 години се нарича "Почти е готово". Много по-страшен е от половината екодвижения и е почти толкова опустошителен като кризата от 1929-а година.

Всичко е започнато и е "почти готово, ей сега набързо ще стане".  Като времето за завършване варира от няколко минути до няколко дни работа. Хората винаги са имали навика да отлагат трудните или неприятни задачи. Но с такава печална липса на желание да завършиш нещата и да предадеш готов продукт и такова тотално неразбиране на крайните срокове и целите мисля, че не сме се сблъсквали. Резултатът - безкрайни списъци на "почти готови", а по моему - незавършени задачи, загуба на темп на работа, оставяне на стари задачи за времена, в които просто няма кой и кога да ги свърши. Краен резултат - пропуснати ползи и директни загуби.

Аз съм човек създател. Обичам да създавам неща и дори да се напъна, но да ги видя завършени. И после да ги погледам и да им се порадвам. И да си прибера плодовете от труда.
Работата с такива хора не само би отнела плодовете от трапезата ни. По-лошото е, че тя би ни отнела и простичката човешка радост да се порадваме на труда си, удовлетворението от добре свършената работа и гордостта от направеното.

Знам, че поколението е такова. Сигурно ще пораснат и ще се променят. Сигурно някой ден ще са готови за нормална работа. Но засега са "почти готови". За съжаление.

Слава Богу, в Тигъра сме здрави. Това е постижение. Но се безпокоя.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

Какво имаш във фийда си?

Източник: cleanpng.com Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?" . Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят. Популярният блог и подкаст  Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар. Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро. "Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър ( Elisabeth Bumiller ) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс". Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем. Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво им