Пропускане към основното съдържание

Болестта "Почти е готово"

Те са били готови. Снимка: Freepik
Новият бич на офисната работа с хора под 30 години се нарича "Почти е готово". Много по-страшен е от половината екодвижения и е почти толкова опустошителен като кризата от 1929-а година.

Всичко е започнато и е "почти готово, ей сега набързо ще стане".  Като времето за завършване варира от няколко минути до няколко дни работа. Хората винаги са имали навика да отлагат трудните или неприятни задачи. Но с такава печална липса на желание да завършиш нещата и да предадеш готов продукт и такова тотално неразбиране на крайните срокове и целите мисля, че не сме се сблъсквали. Резултатът - безкрайни списъци на "почти готови", а по моему - незавършени задачи, загуба на темп на работа, оставяне на стари задачи за времена, в които просто няма кой и кога да ги свърши. Краен резултат - пропуснати ползи и директни загуби.

Аз съм човек създател. Обичам да създавам неща и дори да се напъна, но да ги видя завършени. И после да ги погледам и да им се порадвам. И да си прибера плодовете от труда.
Работата с такива хора не само би отнела плодовете от трапезата ни. По-лошото е, че тя би ни отнела и простичката човешка радост да се порадваме на труда си, удовлетворението от добре свършената работа и гордостта от направеното.

Знам, че поколението е такова. Сигурно ще пораснат и ще се променят. Сигурно някой ден ще са готови за нормална работа. Но засега са "почти готови". За съжаление.

Слава Богу, в Тигъра сме здрави. Това е постижение. Но се безпокоя.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак...

Персонална метеостанция - за какво ни е и как да я ползваме?

Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите. Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува. Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътреш...

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.