На последните избори ми направи впечатление слабостта на члена на избирателната комисия при търсенето в списъка с избирателите. Намери бързо първата буква от името ми, но се затрудни доста при намирането на остатъка. Накрая му помогнах, за да не се бавим. Възможно е всичко това да се е дължало на умора, макар че беше сравнително рано в първата половина на избирателния ден, възможно е и за момент да се е разсеял просто. Няма никакво значение. Но в резултат се замислих, къде и как се учи това и ако слабостта е действителна, на какво би се дължала. Аз нямам спомен за специални часове, посветени на това в училище. Като че ли умението се развиваше покрай търсенето на думи в речника (хартиен, тогава нямаше други) и особено при изучаването на чужди езици – тогава търсенето беше по-интензивно. Иначе тълковните и правописни речници на българския език бяха рядкост. Предполагам, че и в днешните учебни програми това липсва. Или му се отделя малко време и то е съвсем крехко. От друга страна полз
Бавно и мъчително откриване на изненадващо очевидното. byZaro