Дали обаче това е така? Изглежда не съвсем :)
Тези дни четох една книга*, в която, между другото, пише следното:
„От 4 април 1922 година главната длъжност на Сталин е генерален секретар на Централния комитет на ВКП(б). Главният механизъм на властта е Учраспред — Отчетно-разпределителният отдел, същият — Орграспред — Организационно-разпределителен, пак той — ОРПО, т.е. Отдел за ръководните партийни органи, и пак той — Управление „Кадри“ на секретариата на ЦК.“
Иначе казано Сталин си е бил HR, преди да се издигне нататък :) А то протича (очаквано) по следния начин:
„След Гражданската война съратниците на Ленин се борят със зъби и нокти, за да се докопат до властта. Смятат, че трона на Ленин ще спечели онзи, който победи в безкрайното съревнование по дрънканици и словоблудство. А през това време, без да влиза в дебати, Сталин застава на гишенцето с табелка Учраспред. Ленин пръв се сеща какво означава това. На пръв поглед Учраспред е нищо и никакъв отдел в състава на секретариата на ЦК на партията. Не, не, това не е отделът, завеждащ подготовката на Световната революция. И изобщо не е онзи, дето е призван за блюстител на чистотата на марксистко-ленинското учение. Учраспред си е чиста рутина. Учраспред — това са мижави чиновници, които местят от лавица на лавица също толкова мижави папки. Учраспред е отделът за отчет на дейността и разпределяне на кадрите. Сталинският Учраспред решава кой партиен деец да бъде повишен и кой — понижен, кой издигнат и кой — свален, кого да изтеглят от село Хуйовка, Белорусия, и да го пратят в Киев, а кого от огромния му кабинет в Петербург да пратят в Копелево край Полтава, в Пиянчино или в Голямо Калище, Саратовска губерния. Секретар на Централния комитет на партията е главната длъжност на Сталин. Около тази длъжност и отдела Учраспред се изгражда най-мощната, невиждана в историята на човечеството диктатура на Сталин.“
Иначе казано най-високото кариерно израсване на HR в историята е ... Генералисимус!
Да не говорим за това, че е бил и един от най-влиятелните хора на планетата.
Естествено начинът на израсване не е обичайният корпоративен път, нито го препоръчвам или харесвам, но какво пък – историята си е история :)
----------------------------------------------------------------------
* Книгата е „Взимам си думите назад“ на Виктор Суворов. В нея става дума за съвсем други неща, но пасажът беше любопитен от гледна точка на развитието на HR.
Коментари
Публикуване на коментар