Пропускане към основното съдържание

HR-алисимус

Понякога се обсъжда докъде може да стигне един HR в кариерното си израстване. И обичайното мнение е GM (т.е. General Manager).

Дали обаче това е така? Изглежда не съвсем :) 

Тези дни четох една книга*, в която, между другото, пише следното:
„От 4 април 1922 година главната длъжност на Сталин е генерален секретар на Централния комитет на ВКП(б). Главният механизъм на властта е Учраспред — Отчетно-разпределителният отдел, същият — Орграспред — Организационно-разпределителен, пак той — ОРПО, т.е. Отдел за ръководните партийни органи, и пак той — Управление „Кадри“ на секретариата на ЦК.“

 Иначе казано Сталин си е бил HR, преди да се издигне нататък :) А то протича (очаквано) по следния начин:
 „След Гражданската война съратниците на Ленин се борят със зъби и нокти, за да се докопат до властта. Смятат, че трона на Ленин ще спечели онзи, който победи в безкрайното съревнование по дрънканици и словоблудство. А през това време, без да влиза в дебати, Сталин застава на гишенцето с табелка Учраспред. Ленин пръв се сеща какво означава това. На пръв поглед Учраспред е нищо и никакъв отдел в състава на секретариата на ЦК на партията. Не, не, това не е отделът, завеждащ подготовката на Световната революция. И изобщо не е онзи, дето е призван за блюстител на чистотата на марксистко-ленинското учение. Учраспред си е чиста рутина. Учраспред — това са мижави чиновници, които местят от лавица на лавица също толкова мижави папки. Учраспред е отделът за отчет на дейността и разпределяне на кадрите. Сталинският Учраспред решава кой партиен деец да бъде повишен и кой — понижен, кой издигнат и кой — свален, кого да изтеглят от село Хуйовка, Белорусия, и да го пратят в Киев, а кого от огромния му кабинет в Петербург да пратят в Копелево край Полтава, в Пиянчино или в Голямо Калище, Саратовска губерния. Секретар на Централния комитет на партията е главната длъжност на Сталин. Около тази длъжност и отдела Учраспред се изгражда най-мощната, невиждана в историята на човечеството диктатура на Сталин.“ 

Иначе казано най-високото кариерно израсване на HR в историята е ... Генералисимус!
Да не говорим за това, че е бил и един от най-влиятелните хора на планетата.

Естествено начинът на израсване не е обичайният корпоративен път, нито го препоръчвам или харесвам, но какво пък – историята си е история :)
----------------------------------------------------------------------
* Книгата е „Взимам си думите назад“ на Виктор Суворов. В нея става дума за съвсем други неща, но пасажът беше любопитен от гледна точка на развитието на HR. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :)

Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става.
Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелакирано. Красота! Идеално за ракия. Ставаше добре…

Апът, който няма да създам

След като преди 8 години измислих кой е "Сайтът, който няма да създам", идва ред на "Апът, който няма да създам".
И така, какъв е този ап?

Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви.

Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта!

Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н.

С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще добавим отгова…

Какво имаш във фийда си?

Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?". Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят.
Популярният блог и подкаст Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар.
Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро.

"Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър (Elisabeth Bumiller) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс".
Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем.

Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво имаш във фийда си?". Лесно се вижда …