Пропускане към основното съдържание

Публикации

Експеримент с пушене на електронна цигара

Така изглежда електронната цигара. Началото:  Днес писах във Facebook, че съм си купил електронна цигара. Доста коментари , повечето изпълнени с хумор и доверие към мен, че ще ми е от полза. :) И с право, доколкото се познавам :) Все пак реших да проведа и споделя експеримент с ползването на това чудо на техниката и ползата от него. :) За мен полза е и ако пуша по-малко. В електронната цигара също (може да) има никотин, но липсват катрани, както и останалите няколко хиляди боклука в цигарения дим. Цигарата и USB зареждачката. Джаджата: Има вид и размери на цигара, малко по тежка е. Зарежда се през USB :) Има избор между 4 концентрации на никотин (High, Medium, Low и без никотин) и три вкуса (стандартен, кафе и мента). Безвредно е за околните (поне така казват всички). Разрешено е навсякъде. Ситуацията с мен:  Пуша много и отдавна. Започнах през 1988 година във Варна. От чиста скука. Та досега. Обикновено пуша над две кутии на ден. На купони - повече. Доколкото си спом

Ценова ефективност на подбора в компанията

Изображение: http://www.wpclipart.com Ценова ефективност на подбора, извършван в компанията и как да я измерим и повишим Преди да заговорим за ценовата ефективност на подбора на персонал, е добре да видим как се формира цената му. Отделите УЧР (ако и да имат съществено вляние върху всички аспекти на работата) по принцип са кост центрове на компанията, т.е. те не участват пряко в съдаването на добавена стойност, т.е. „изкарването” на парите. Опитите през годините да се правят финансови анализи за дейностите в областта на УРЧР са с епизодични успехи / примерно определяне и анализ на ROI / и зависят от „зрелостта” на компанията и съответния СЕО. С настоящето ще се опитам да поставя базисна рамка за изчисления и основа за разисквания, мнения и обсъждания на практики до момента. Голяма част от направените разчети са по-скоро с информативен характер. Някои от посочените финансови параметри са на база статистика към момента (примерно средна цена за публикуване на обява).

Ден на щастливата кокошка

Английска щастлива кокошка (от http://www.heidishappyhens.co.uk/) В Европа има дни на (почти) всичко – ден на гората, на езиците, на логопедията, на 112 (предполагам телефона), на потребителя, на парковете, на шоколада… И колкото повече ги чета, се сещам за една важна липса. Ден на щастливата кокошка! Според мен трябва непременно да се обединим около каузата за създаване на такъв ден – все пак щастливата кокошка е символ. Символ към връщането към майката  природа и естествените неща (тук и зелените ще ни подкрепят), символ на верността ни към идеите на ЕС (и евроактивистите са наши). И накрая, това ще бъде една чисто българска кауза. Значи си струва да се защити, както защитаваме националния отбор, когато бие. Така де – да видят ТЕ, че сме малка, но горда страна и не изоставяме своето. Всъщност сигурен съм, че ако ей сега създам една група във Фейсбук, бързо ще събера хиляди поддръжници. Каузата има заряд. Ще се борим и ще спечелим. Ще се ядосваме на тези, които постват снимк

И ние сме източник на аутсорсинг

Снимката е от сайта на My organic market био магазини Обръщали ли сте внимание колко много смилянски боб се продава по пазари, сергии, магазини и колко често присъства в менютата на традиционните ресторанти? Излиза, че Смилян е голямо село, с огромни обработваеми площи, които като минимум заемат целите Родопи. Всъщност Смилян е неголямо село в Смолянско, обвито в митове и легенди :) Даже Wikipedia е доста противоречива по този въпрос. Според нея, публикувано на една страница, селото се намира на надморска височина „около 800 метра” и същевременно на 1111 метра. Населението е 2500 жители и почти същевременно (година по-късно) 1691 жителя. От само себе си се налагат някои изводи: • Селото е силно терасирано и даже изградено на етажи. Така може да се произвежда повече боб – на всеки етаж – насаждения. :) • През 2009 или е настъпил масов мор от глад, понеже е бил изнесен всичкият боб или е въведена нова технология по отглеждането, която изисква по-малко хора, а останалите са

Сайтът, който няма да създам

Става дума, естествено, за IfuckBook.com. Сайтът, призван да замени в 21 век безценния справочник "Who fucks who?", който също старателно не издавах вече колко години. :) Представете си facebook, базиран само на сексуалните връзки – тази вечна сфера на интерес на обществото. „Приятели” са ти само тези, с които си правил секс. Статусът на "кандидат – приятеля" изведнъж добива съвсем друга окраска, нали? :) Край на досадните обяснения, намеци и т.н. Кратко и ясно: „X wants to fuck Y” Какво следва нататък? Край на любопитството. Някой изчезва от полезрението ви за седмица – две. Като погледнете после – то си е написано на стената: „X fucked Y”. Ясно! После – като разгледаш „приятелите” на човек, веднага ти стават ясни някои особености във взаимоотношенията му с разни хора – я се гледат накриво без причина, я като котараци… И колко лесно ще е да признаеш сексуалната си ориентация – вижда се на момента. Няма сложни обяснения, няма нищо. А и лесно за таргетиране

Терапия за стопляне на душата през зимата

Един летен залез* за тези, които обичат такива неща. Може да си пуснете към него Anouar Brahem и да си постоплите допълнително душата. Поне на мен ми действа така. Приятно гледане. :) ---------------------------------- * Залезът е сниман от старата крепост на Ретимно, Крит на 10.09.2011 г.

На какво мирише Нова година?

Нова година мирише вече на кордит! Това е! Не че е новина, но си струва да се отбележи. Или поне беше едно от нещата, които си мислех малко след дванадесетия час. Ако погледнем назад, някога Новата година миришеше на (почти) единствените за годината банани и цитрусови плодове, на непривичното шампанско и на бенгалски огън. По-късно се добавиха капамите, озвучавани с гърмежите на пиратки. Сега кварталните пиромани се професионализираха, тази година вече имаше пълна 20 минутна програма. Нямаше капама, но кордитът беше навсякъде. Победи даже миризмата на цигарен дим. Остана назад времето, когато се дивяхме на фойерверките по света в празничните емисии. Сега е достатъчно да погледнеш през прозореца. :) А как е по площадите – не знам. Така и никога не събрах сили да отида...