Пропускане към основното съдържание

И ние сме източник на аутсорсинг

Снимката е от сайта на My organic market био магазини
Обръщали ли сте внимание колко много смилянски боб се продава по пазари, сергии, магазини и колко често присъства в менютата на традиционните ресторанти? Излиза, че Смилян е голямо село, с огромни обработваеми площи, които като минимум заемат целите Родопи.

Всъщност Смилян е неголямо село в Смолянско, обвито в митове и легенди :) Даже Wikipedia е доста противоречива по този въпрос. Според нея, публикувано на една страница, селото се намира на надморска височина „около 800 метра” и същевременно на 1111 метра. Населението е 2500 жители и почти същевременно (година по-късно) 1691 жителя.

От само себе си се налагат някои изводи:
Селото е силно терасирано и даже изградено на етажи. Така може да се произвежда повече боб – на всеки етаж – насаждения. :)
През 2009 или е настъпил масов мор от глад, понеже е бил изнесен всичкият боб или е въведена нова технология по отглеждането, която изисква по-малко хора, а останалите са се заели с транспортирането и продажбата на продукцията по света и наоколо.
Теорията, че висят на опашки пред различни патентни ведомства намирам за злонамерена, понеже се споменават „над 300 жители, занимаващи с отглеждането на този сорт, са изявили желание продуктът им да бъде регистриран със запазен знак”. Т.е. триста и малко жители. А разликата в цифрите за населението е над 700. Даже да ходят по двама, за да си правят компания по опашките за патенти - пак не пасва. :)
Или генералният извод, че авторът е недогледал и истината е съвсем другаде.

Доста мислих върху това и по пътя на логиката, разкрих вероятната истина:
Ние сме държава, член на ЕС, т.е. от семейството на богатите. И като такава страна постепенно пренасяме трудоемките производства в третия свят (разбирай Китай). И изведнъж всичко ми стана ясно - всъщност Смилян е източник на аутсорсинг услуги в Китай. Пренесли сме някои от 300-те патента, арендовали сме малка провинцийка, примерно колкото Полша, и произвеждаме. Няма как иначе да е. Това трябва да е истината. Както започнахме производство на кюстендилските ябълки и череши в Македония. :)

Има и иновация в това – всеки може да прави мобилни телефони и всякакви електронни джаджи в Китай. Да ми се обадят обаче европейците, когато започнат да произвеждат боб там. И да си платят за патента! Тогава ще им дадем и рецептите как да го готвят. :)

Коментари

  1. Така, така, периодично у дома се оказвам с "Добруджански боб", произведен в Китай, аз. :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Заро, че написа, това което си мислех за Смиленския боб. Леща, боб, сусам, ядки, всичко е от Китай ... но само ако се зачетеш в малките букви, иначе не личи да е Китайско.

    ОтговорИзтриване
  3. Всъщност нали вече трябва да се пише по етикетите производителя?
    Може пък и в Китай да има Смилян. Както и в Хърватска има :)
    Има и друга възможност - хърватския Смилян да е другия голям производител на боб :)

    ОтговорИзтриване
  4. Хахахаха! Всички картофи са от самоков, а всички дини от Любимец и т.н.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

Свищов вече има ферибот!

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай