Пропускане към основното съдържание

Ден на щастливата кокошка


Английска щастлива кокошка
(от http://www.heidishappyhens.co.uk/)

В Европа има дни на (почти) всичко – ден на гората, на езиците, на логопедията, на 112 (предполагам телефона), на потребителя, на парковете, на шоколада…
И колкото повече ги чета, се сещам за една важна липса. Ден на щастливата кокошка!
Според мен трябва непременно да се обединим около каузата за създаване на такъв ден – все пак щастливата кокошка е символ. Символ към връщането към майката  природа и естествените неща (тук и зелените ще ни подкрепят), символ на верността ни към идеите на ЕС (и евроактивистите са наши). И накрая, това ще бъде една чисто българска кауза. Значи си струва да се защити, както защитаваме националния отбор, когато бие. Така де – да видят ТЕ, че сме малка, но горда страна и не изоставяме своето.

Всъщност сигурен съм, че ако ей сега създам една група във Фейсбук, бързо ще събера хиляди поддръжници. Каузата има заряд. Ще се борим и ще спечелим. Ще се ядосваме на тези, които постват снимки на нещастни кокошки, но все пак ще има призив за защита на някоя останала нещастна кокошка, малтретирана да живее на 6 кв.м., вместо на полагащите и се 10. Ще има и 30 коментара, които ще завършат с роднините на управляващите (тук абсолютно няма значение кой е на власт).
Ще има и снимки на щастливи кокошки с разкази колко добре се чувстват и как с удоволствие се радват на свободата и грижите и снасят все по-големи яйца, такива жълтъци, дето не сме ги виждали от поне 20 години. И тук ще има 30 коментара, които ще завършат с рецепти за омлети… И т.н. :)
Всъщност изкушавам се да създам групата и да видя какво ще стане. :)

А ако победим и има ден на щастливата кокошка? Тогава би бил хубав европейски празник с български привкус. :) Може пък да се преборим и да е почивен ден. Тъкмо зевзеците няма да се изкушават да подаряват на колежките цветя за празника. :)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак...

Персонална метеостанция - за какво ни е и как да я ползваме?

Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите. Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува. Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътреш...

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.