Пропускане към основното съдържание

Публикации

Сайтът, който няма да създам

Става дума, естествено, за IfuckBook.com. Сайтът, призван да замени в 21 век безценния справочник "Who fucks who?", който също старателно не издавах вече колко години. :) Представете си facebook, базиран само на сексуалните връзки – тази вечна сфера на интерес на обществото. „Приятели” са ти само тези, с които си правил секс. Статусът на "кандидат – приятеля" изведнъж добива съвсем друга окраска, нали? :) Край на досадните обяснения, намеци и т.н. Кратко и ясно: „X wants to fuck Y” Какво следва нататък? Край на любопитството. Някой изчезва от полезрението ви за седмица – две. Като погледнете после – то си е написано на стената: „X fucked Y”. Ясно! После – като разгледаш „приятелите” на човек, веднага ти стават ясни някои особености във взаимоотношенията му с разни хора – я се гледат накриво без причина, я като котараци… И колко лесно ще е да признаеш сексуалната си ориентация – вижда се на момента. Няма сложни обяснения, няма нищо. А и лесно за таргетиране

Терапия за стопляне на душата през зимата

Един летен залез* за тези, които обичат такива неща. Може да си пуснете към него Anouar Brahem и да си постоплите допълнително душата. Поне на мен ми действа така. Приятно гледане. :) ---------------------------------- * Залезът е сниман от старата крепост на Ретимно, Крит на 10.09.2011 г.

На какво мирише Нова година?

Нова година мирише вече на кордит! Това е! Не че е новина, но си струва да се отбележи. Или поне беше едно от нещата, които си мислех малко след дванадесетия час. Ако погледнем назад, някога Новата година миришеше на (почти) единствените за годината банани и цитрусови плодове, на непривичното шампанско и на бенгалски огън. По-късно се добавиха капамите, озвучавани с гърмежите на пиратки. Сега кварталните пиромани се професионализираха, тази година вече имаше пълна 20 минутна програма. Нямаше капама, но кордитът беше навсякъде. Победи даже миризмата на цигарен дим. Остана назад времето, когато се дивяхме на фойерверките по света в празничните емисии. Сега е достатъчно да погледнеш през прозореца. :) А как е по площадите – не знам. Така и никога не събрах сили да отида...

Le Orme и Аmico di ieri

Става дума за това: Снощи, покрай другото, ми го пусна приятел и ме хвърли в потрес. Никога не съм и предполагал, че една от песните, с които сме израстнали, е кавър... Днес проверих и се оказа, че ФСБ все пак коректно са отбелязали в албума си Tony Pagliuca като автор на музиката. :) И все пак се чувствам някак си ... ограбен. Приятно слушане все пак, групата не е лоша... :)

Нямало работа в България? Как не! Упътване как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...” - второ издание 8 години по-късно

Днес попаднах на тази статия , която съм писал преди 8 години за един сайт, който вече не съществува като такъв, а само като архив на (почти всички) статии без коментари. Каква е разликата днес, 8 години по-късно? Ами вече се или не се кандидатства – така е сигурно, че няма да те поканят на интервю или се кандидатства за абсолютно всички намерени неподходящи позиции. Ефектът е същия. Само вече не ми е до майтап с цялата работа. Така че приятно четене на старата статия и архива .

Не ни е виновна държавата

Издраха ми вратите на колата. Гадно, злостно и с усърдие. Както си стоеше паркирана там, където си стои паркирана от три-четири години. А и аз никому нищо не правя, така че причина няма! Всеки е свикнал да псува държавата. Искам да ви кажа честното си мнение. Не ни е виновна държавата. Сами сме си виновни! Не е държавата тази, която трябва да ми пази колата. Уважението и толерантността са. Само че ги няма. Не са на мода. Впрочем не се и ядосах. Не изпсувах. Даже не бях и огорчен. Чувството беше отегчение. А това вече е лошо…

Истории за Тигъра - 2001 година - II

или има ли значение в кой град живееш? Когато работиш усилено и по много часове на ден, изпадаш в странни ситуации. Първата година в JobTiger беше тежка за мен (не че сега е леко, де :)). Много нови неща, непознати проблеми, накратко казано - зор. За да не се прибирам в къщи, „носейки си работата” и да изнервям домашните, придобих навика да се разхождам половин – един час след работа, за да ми „изветрее” главата, преди да се прибера. Всяка вечер по същия маршрут – от стария офис на „Шипка”, покрай „Радисън”, после „Шишман” и до Попа и оттам - в къщи. Зиме, лете – все едно: вървя, мисля си, „изветрявам”… По едно време открих, че са успели да съборят една от къщите по пътя и да вдигнат нова кооперация на нейно място. На 4-5 етажа. Забелязах я, чак когато слагаха дограмите. И тъжно и смешно. Всички знаят, че съм разсеян, това не е тайна. Но случката ми беше d é j à vu от времената във Виена… Тогава осъзнах, че докато работиш здраво, няма значение в кой град живееш. Единствената ра