Пропускане към основното съдържание

Публикации

Нямало работа в България? Как не! Упътване как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...” - второ издание 8 години по-късно

Днес попаднах на тази статия , която съм писал преди 8 години за един сайт, който вече не съществува като такъв, а само като архив на (почти всички) статии без коментари. Каква е разликата днес, 8 години по-късно? Ами вече се или не се кандидатства – така е сигурно, че няма да те поканят на интервю или се кандидатства за абсолютно всички намерени неподходящи позиции. Ефектът е същия. Само вече не ми е до майтап с цялата работа. Така че приятно четене на старата статия и архива .

Не ни е виновна държавата

Издраха ми вратите на колата. Гадно, злостно и с усърдие. Както си стоеше паркирана там, където си стои паркирана от три-четири години. А и аз никому нищо не правя, така че причина няма! Всеки е свикнал да псува държавата. Искам да ви кажа честното си мнение. Не ни е виновна държавата. Сами сме си виновни! Не е държавата тази, която трябва да ми пази колата. Уважението и толерантността са. Само че ги няма. Не са на мода. Впрочем не се и ядосах. Не изпсувах. Даже не бях и огорчен. Чувството беше отегчение. А това вече е лошо…

Истории за Тигъра - 2001 година - II

или има ли значение в кой град живееш? Когато работиш усилено и по много часове на ден, изпадаш в странни ситуации. Първата година в JobTiger беше тежка за мен (не че сега е леко, де :)). Много нови неща, непознати проблеми, накратко казано - зор. За да не се прибирам в къщи, „носейки си работата” и да изнервям домашните, придобих навика да се разхождам половин – един час след работа, за да ми „изветрее” главата, преди да се прибера. Всяка вечер по същия маршрут – от стария офис на „Шипка”, покрай „Радисън”, после „Шишман” и до Попа и оттам - в къщи. Зиме, лете – все едно: вървя, мисля си, „изветрявам”… По едно време открих, че са успели да съборят една от къщите по пътя и да вдигнат нова кооперация на нейно място. На 4-5 етажа. Забелязах я, чак когато слагаха дограмите. И тъжно и смешно. Всички знаят, че съм разсеян, това не е тайна. Но случката ми беше d é j à vu от времената във Виена… Тогава осъзнах, че докато работиш здраво, няма значение в кой град живееш. Единствената ра

Истории за Тигъра - 2001 година - I

"Боки не пипа!" Понеже днес пуснахме поканата за забавните истории, снимки и филмчета, свързани с работата (виж Юбилейно място за вашите истории ), а аз няма как да участвам, ще публикувам тук няколко истории и снимки за десетте години в JobTiger , така, както аз ги виждах. И така, през 2001 година, освен тигъра, се роди и Борис. И съчетавахме двете неща. Понякога това изглеждаше така, понеже и тогава имах навика да доработвам вечер :) Когато по-късно Борис проговори, все още понякога работехме така и според него на екрана пишеше: "Боки не пипа". :)

Сексът и готвенето

Ето един цитат от Тери Пратчет от „Петият слон” ( Издание: ИК „Вузев“ — „Архонт-В“, 2000, редактор: Весела Петрова, ISBN 954–422–063–1, превод от английски Владимир Зарков ): Толкова добро е, че чак ме е яд, че не съм го измислил аз. :) „[Ваймс]бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.” Една колежка някога постулира по този повод, че 90% от мъжете не ставали за нищо, което не било проблем, понеже жените им си ги харесвали и така.

Докъде води липсата на модерни HR практики

Попадала ми е една история, за която не знам колко е вярна*. Прибира се Стефан Македонски след обучението си в България и си търси работа, но безуспешно. По някаква причина се намесва Ванче Михайлов и отива да посети шефа на операта тогава. Сяда в кабинета му и пита: -    Ке вземете ли наше момче да пее у операта? -    Ама господин Михайлов, нямаме пари, нямаме места за тенори…. Ванче изсвирва с уста и в кабинета нахлуват двама тежко въоръжени гавази с извадени саби. Ванче казва, без да се обръща: -    Сус бе мекерета! И гавазите се изнасят. Ванче пита пак търпеливо: -    Ке вземете ли наше момче да пее у операта? -    Ама разбира се, господин Михайлов, разбира се, как няма… Та си мислех колко е лошо да нямаш програма за откриване на таланти в организацията. През какви неща ти се налага да минаваш! А после кръстиха музикалния театър на него… Сега, като имаме модерни HR практики вече сме в голяма степен предпазени. :) ---------------------------------------------------

„Добри” търговски практики

Мобилният ми телефон звъни. Вдигам.  - Господин Петров, обаждам се от ХХХХХХ и искам да ви разкажа за нашите нови продукти. Сигурен съм, че ще са ви много полезни в работата на вашата компания.  - В момента съм малко зает, можете ли да ми изпратите информация по e-mail? (обикновено тук повечето cold calling продавачи угасват или започват да ме убеждават, че четенето е за идиоти и е най-добре да си купя тутакси, което и прекратява разговора.)  - Разбира се, ще ви изпратим с удоволствие (ти да видиш, този май е сериозен). Бихте ли ми продиктували мейла си? (е, кой ви продаде мобилния ми телефон, който не е по визитките ми, а не ви даде мейла, който е там?)  - xxxxx@jobtiger.bg е мейла, ще очаквам информацията.  - О, JobTiger! – тук за малко да изпадна в еуфория – тоя поне е чувал за фирмата. Но не ми било писано – Вие правехте тези лимонади, нали? (човекът започва да ми създава радост)  - Да, лимонади правим. Както и ашици и сапуни!  - А, за сапуните не знаех. Виж ти! (явно