Пропускане към основното съдържание

Публикации

Как да подобрим клетката за папагали

Папагалите :) От месец сме горди собственици на папагали (всъщност са на детето). В общи линии е голямо забавление, внесоха допълнителна живинка в къщата, а него го радват особено много. Но думата ми е за чистенето около тях. Почистването на самата клетка, хранилки и т.н. не е проблем. Обаче се оказа, че докато ядат просото си, разхвърлят доста обелки от него по пода. Самата клетка има нещо като леген на дъното, но той не е в състояние да спре хвърчащите просо и обелки. Резултат - пространството около клетката често беше по-мръсно от дъното на клетката. На пода има и килим, така че ежедневната прахосмукачка ни беше в кърпа вързана. Това, което измислихме с общи усилия, бяха две допълнителни прегради от картон, останал от училище, които са с около сантиметър по-високи от положението на хранилките. Така от една страна не се закрива клетката, а от друга - много малко от изхвръкналото просо успява да "ги прескочи" и да финишира на пода. Чистенето отново се сведе до веднъж

За всичко е виновен Маслоу...

Пирамидата на Маслоу By Mapto at bg.wikipedia (Transferred from bg.wikipedia) [Public domain], from Wikimedia Commons За всичко е виновен Маслоу! Като малко дете обичал да си рисува триъгълници, а когато пораснал, преминал на пирамидки и създал прословутата пирамида на Маслоу. Според нея физиологичните нужди са от базовите за хората. Затова водейки една жена на обяд/вечеря, въздействаш на едно много първично равнище и съответно има резултат. Същото става, когато и предложиш сакото да се наметне. Освен че е кавалерско, разбира се. После излязоха кожените палта за намятане. А в съвременния материалистичен свят някои джентълмени намятат жената на мечтите с някоя кола. Тъкмо върши работа и в носенето на покупки. Т.е. пак физиологична нужда. А какво остава на нас, другите, които нямаме коли за намятане? Ами остава ни да търсим мотивацията на жената на сърцето си на по-високите нива на пирамидата и да се надяваме. Да се надяваме, че няма да се окаже първична някаква... Но за

Обучение във филантропия

Докато се плацикахме мързеливо със сина ми в морето на плажа Геракас, след като бяхме посетили  Zakynthos Turtle Rescue Centre, заговорихме как може да се помогне още за каузата. Обясних му, как би могъл да организира съучениците си, да си осигури съдействието на училищното ръководство, как може да привлече помощ извън училището. Планът се получи добър, прост и изпълним, и му хареса. Накрая го попитах дали би го реализирал. "Не", каза той, "никой от съучениците няма да се заинтересува. Това не би им било интересно." Или нещо в този смисъл. Е, трябваше да го приема. Няма да организираме засега кампания за спасяване на костенурките. Затова пък се въодушевих и зарадвах още повече, когато научих за плановете на Български дарителски форум да въведе, в началото пилотно, образование по филантропия в училищата в България.  Повечето училища, ако не и всички, и в момента имат различни дарителски програми, не само покрай началото на учебната година, Коледа или Великден.

За костенурките и хората

Можело значи да се организира туризъм така, че да не вреди на природата! Думата ми е за грижата за големите костенурки Caretta Caretta, която се полага на Закинтос. Костенурките гнездят по т.нар. Laganas Bay, само на няколко плажа. Самите плажове са много красиви и са естествена цел на туристите, които все повече заливат острова. Понеже в природата оцелява (доживява до възрастен екземпляр) само една костенурка от хиляда снесени яйца, нуждата от опазване е очевидна. Природата е достатъчно жестока с тях, за да пречим и ние. :) Как е решен проблема? На всеки плаж различно. Маратониси отдалеч прилича на костенурка Маратониси, заснет от водата В залива има два малки острова. Дотъпът до единия е изцяло забранен. Другият, Маратониси, може да се посети заедно с turtle spotting (т.е. обякаляне с лодка, за да зърнете костенурка) или плуване из пещерите наоколо. Но на него са забранени чадъри, шезлонги, всъщност всичко, освен плуване и гледане. Табелка на няколко езика от

HR-алисимус

Понякога се обсъжда докъде може да стигне един HR в кариерното си израстване. И обичайното мнение е GM (т.е. General Manager). Дали обаче това е така? Изглежда не съвсем :)  Тези дни четох една книга*, в която, между другото, пише следното: „От 4 април 1922 година главната длъжност на Сталин е генерален секретар на Централния комитет на ВКП(б). Главният механизъм на властта е Учраспред — Отчетно-разпределителният отдел, същият — Орграспред — Организационно-разпределителен, пак той — ОРПО, т.е. Отдел за ръководните партийни органи, и пак той — Управление „Кадри“ на секретариата на ЦК.“  Иначе казано Сталин си е бил HR, преди да се издигне нататък :) А то протича (очаквано) по следния начин:  „След Гражданската война съратниците на Ленин се борят със зъби и нокти, за да се докопат до властта. Смятат, че трона на Ленин ще спечели онзи, който победи в безкрайното съревнование по дрънканици и словоблудство. А през това време, без да влиза в дебати, Сталин застава на гишенцето с та

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.

Законът

Всъщност не знаем и няма как да знаем, дали са добри или лоши законите и правилата, които имаме. Просто никога не сме се опитвали да ги спазваме. Поне за половин - една година. Колкото да натрупаме практика. Това е обобщение - не визирам отделни случаи. Лошото е, че с етиката и морала нещата са още по-зле - там въобще нямаме идея (съгласие) какви трябва да бъдат. За съжаление.