Пропускане към основното съдържание

Публикации

Да дарим средства за книги за Детския отдел на Столична библиотека

Снимка: http://alba-books.com Тези дни ми се случи нещо хубаво. Получих съобщение от Жустин във facebook за новата и инициатива засъбиране на средства за закупуване на книги за Детски отдел на Столичнабиблиотека . Жустин, освен че е много активна, винаги успява да напипа важните и интересни неща в страни от общия и нормален поток на живота ни. Удоволствие е да гледаш. Удоволствие е да помагаш. Аз специално докато четях апела и, не се натъжих, че времето е такова и онакова, че държавата не помага, а трябва ние и т.н. Стана ми хубаво, че мога да помогна. Спомних си и за детството и за моите ходения по библиотеки. Спомних си и за книга, която ми е любима и досега. Така че ще изровя стария си екземпляр на „Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер. Предпочитам я на хартия, а не на kindle . Моята има много хубави оригинални илюстрации, които са си част от преживяването. :) Няма да я даря. Тя си е моя. Ще си я препрочета. А на библиотеката ще даря пари, както каза

Новият протокол за честитене на рожден ден

Някога беше лесно – отиваш при човека, прегръщаш, целуваш, поднасяш му поздравления и/или подарък... Сега обаче имаме дилема. Многото възможности са майката и бащата на голямото чудене. Къде и в какъв ред да честитим рожден ден (или друг празник някому). Twitter, facebook, SMS, телефон, на живо...? :) На живо е най-добре и най-човешко. Но пък facebook е като книга за гости и посвещения. Не може да не го уважиш човека и там. SMS е задължително средство за комуникация, особено ако си под 30. Ако си техничски напреднал, може и WhatsApp или Viber . За twitter обществото нищо не се е случило, ако не е отбелязано там. На такива като мен им е прорастнал телефон на ухото, така че и това е основно средство. И така – кое след кое? За мен лично е голямо чудене как е редно. Мислехме с Христо Стоянов , но даже и с него нищо не решихме. Днес попитах и Ивелина Атанасова – тъкмо е рожденник, а и digital marketing … Мислех си, че най-накрая ще науча. И научих. „Както г

Експеримент с пушене на електронна цигара

Така изглежда електронната цигара. Началото:  Днес писах във Facebook, че съм си купил електронна цигара. Доста коментари , повечето изпълнени с хумор и доверие към мен, че ще ми е от полза. :) И с право, доколкото се познавам :) Все пак реших да проведа и споделя експеримент с ползването на това чудо на техниката и ползата от него. :) За мен полза е и ако пуша по-малко. В електронната цигара също (може да) има никотин, но липсват катрани, както и останалите няколко хиляди боклука в цигарения дим. Цигарата и USB зареждачката. Джаджата: Има вид и размери на цигара, малко по тежка е. Зарежда се през USB :) Има избор между 4 концентрации на никотин (High, Medium, Low и без никотин) и три вкуса (стандартен, кафе и мента). Безвредно е за околните (поне така казват всички). Разрешено е навсякъде. Ситуацията с мен:  Пуша много и отдавна. Започнах през 1988 година във Варна. От чиста скука. Та досега. Обикновено пуша над две кутии на ден. На купони - повече. Доколкото си спом

Ценова ефективност на подбора в компанията

Изображение: http://www.wpclipart.com Ценова ефективност на подбора, извършван в компанията и как да я измерим и повишим Преди да заговорим за ценовата ефективност на подбора на персонал, е добре да видим как се формира цената му. Отделите УЧР (ако и да имат съществено вляние върху всички аспекти на работата) по принцип са кост центрове на компанията, т.е. те не участват пряко в съдаването на добавена стойност, т.е. „изкарването” на парите. Опитите през годините да се правят финансови анализи за дейностите в областта на УРЧР са с епизодични успехи / примерно определяне и анализ на ROI / и зависят от „зрелостта” на компанията и съответния СЕО. С настоящето ще се опитам да поставя базисна рамка за изчисления и основа за разисквания, мнения и обсъждания на практики до момента. Голяма част от направените разчети са по-скоро с информативен характер. Някои от посочените финансови параметри са на база статистика към момента (примерно средна цена за публикуване на обява).

Ден на щастливата кокошка

Английска щастлива кокошка (от http://www.heidishappyhens.co.uk/) В Европа има дни на (почти) всичко – ден на гората, на езиците, на логопедията, на 112 (предполагам телефона), на потребителя, на парковете, на шоколада… И колкото повече ги чета, се сещам за една важна липса. Ден на щастливата кокошка! Според мен трябва непременно да се обединим около каузата за създаване на такъв ден – все пак щастливата кокошка е символ. Символ към връщането към майката  природа и естествените неща (тук и зелените ще ни подкрепят), символ на верността ни към идеите на ЕС (и евроактивистите са наши). И накрая, това ще бъде една чисто българска кауза. Значи си струва да се защити, както защитаваме националния отбор, когато бие. Така де – да видят ТЕ, че сме малка, но горда страна и не изоставяме своето. Всъщност сигурен съм, че ако ей сега създам една група във Фейсбук, бързо ще събера хиляди поддръжници. Каузата има заряд. Ще се борим и ще спечелим. Ще се ядосваме на тези, които постват снимк

И ние сме източник на аутсорсинг

Снимката е от сайта на My organic market био магазини Обръщали ли сте внимание колко много смилянски боб се продава по пазари, сергии, магазини и колко често присъства в менютата на традиционните ресторанти? Излиза, че Смилян е голямо село, с огромни обработваеми площи, които като минимум заемат целите Родопи. Всъщност Смилян е неголямо село в Смолянско, обвито в митове и легенди :) Даже Wikipedia е доста противоречива по този въпрос. Според нея, публикувано на една страница, селото се намира на надморска височина „около 800 метра” и същевременно на 1111 метра. Населението е 2500 жители и почти същевременно (година по-късно) 1691 жителя. От само себе си се налагат някои изводи: • Селото е силно терасирано и даже изградено на етажи. Така може да се произвежда повече боб – на всеки етаж – насаждения. :) • През 2009 или е настъпил масов мор от глад, понеже е бил изнесен всичкият боб или е въведена нова технология по отглеждането, която изисква по-малко хора, а останалите са

Сайтът, който няма да създам

Става дума, естествено, за IfuckBook.com. Сайтът, призван да замени в 21 век безценния справочник "Who fucks who?", който също старателно не издавах вече колко години. :) Представете си facebook, базиран само на сексуалните връзки – тази вечна сфера на интерес на обществото. „Приятели” са ти само тези, с които си правил секс. Статусът на "кандидат – приятеля" изведнъж добива съвсем друга окраска, нали? :) Край на досадните обяснения, намеци и т.н. Кратко и ясно: „X wants to fuck Y” Какво следва нататък? Край на любопитството. Някой изчезва от полезрението ви за седмица – две. Като погледнете после – то си е написано на стената: „X fucked Y”. Ясно! После – като разгледаш „приятелите” на човек, веднага ти стават ясни някои особености във взаимоотношенията му с разни хора – я се гледат накриво без причина, я като котараци… И колко лесно ще е да признаеш сексуалната си ориентация – вижда се на момента. Няма сложни обяснения, няма нищо. А и лесно за таргетиране