byZaro

Доста коментари предизвика затварянето на Клуб 703 в София. Една от основните причини според собственика е непостоянството на клиентите. Които го харесват, славословят… и не се отбиват там. По този повод: Днес в бюрото по труда имаше и един поп. С расото. И се зачудихме в Тигъра да не би и там да има съкращения заради кризата. Напоследък ходихте ли на църква?

В естествен размер е, намира се на изхода на метрото към  Константин Величков и малките тигърчета са му се качили на главата. Очаква се всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна. :)

Преди време се опитах да си купя права от Музикаутор. През 2006 година им написах официално писмо „относно възможностите и условията за получаване на права за публикуване на текстове на песни в електронен формат за ползване през мобилни устройства - т.нар. Java книги”. И т.н. и т.н. Четири години по-късно все още нямам отговор. Мислят, предполагам. Проектът отдавна мина и замина без текстове на песни. Горките текстописци така и не изкараха някой лев от нас. Стана малко като саламджийския пес. Не яде салама, но и не го дава. Обаче братята руси надминаха всички! :) Глобиха Deep Purple за нелегално изпълнение на техните песни на техен концерт в Ростов на Дон ( повече ). Това, че организацията завела делото срещу тях, не е оторизирана от тях да ги представлява, изглежда е само бледа подробност на пейзажа. Дреме им на руснаците. Цирк! Вероятно ще се класират за идиотия на годината :) Та ми стана ясно и Музикаутор от коя читанка се учат. Че все се чудех. :)

“Работодателят като марка” беше тема на конференцията на БАУРЧР на 14 ноември 2008 г. Около 250 души присъстващи подкрепиха нуждата от Employer branding. Имаше и специална награда за Изграждане на работодателска марка, която спечели Нестле България. Съвсем заслужено между другото, макар че и подгласниците (мисля Кока-кола и Авенди бяха) се справиха отлично. Само след няколко месеца вече бяхме затънали до ушите в кризата и темата изчезна от разговорите. Ставаше дума за спестяване, освобождаване и други неприятни думички. Година и половина по-късно все още сме в криза и посвикнахме с нея. Лошите думички все още са модерни: финанси, бюджети, ограничаване. Даже детето ми изпрати красноречив SMS от морето: „pari 0”. :) Какво обаче е животът без малко предизвикателства? Решихме да въведем услуга за Employer branding в Тигъра. Идеята е да покажем кои са стойностните фирми на пазара на труда, да им дадем шанс да разкажат за себе си като работодатели. И да дадем на търсещите работа изто

Типична сграда за квартала около Лъвов мост. Стара, малко реновирана. На първият етаж стаи под наем от една фирма, на третия - хотел и / или стаи под наем от друга фирма. Вторият етаж? Нечие жилище? Нелегални стаи под наем на час? Или "буфер" за двата други хотела - който се претовари - ползва го... :) В съседната сграда е кафене - коридорче. Не знам колко кафе продават, но правят най-вкусните сандвичи и таратор в околността. Хранят квартала. Даже приемат поръчки по телефона и доставят на място. По-нагоре по улицата е единственото кашер кафе в София, което знам. Модерно. Климатизирано. Много добро кафе. Типичната смесица за квартала. В лятната жега и заспалост лъха на старата София от студентските години. Само Гамбринус го няма отдавна. Има френски ресторант в съседната сграда. В дни като днешния си мисля, че ще ми липсват и те, ако изчезнат.

По някаква причина коментарите до 6 юли са се затрили от сайта не по моя вина, за което много съжалявам. Ако някой не го мързи и го смята за важно, нека да ги пусне отново. И да се надяваме, че няма да има вече такива проблеми.

След  доста тръпнене в очакване днес съм много горд и доволен! Една отдавна замисляна промяна в работата на сайта даде много бързо повече от очаквания резултат. За какво става дума? До преди някоя година моделът на работа в интернет сайт като нашия беше такъв – минаваш през една дълга регистрация, после въвеждаш настройки за услуги (Агент и т.н.), въвеждаш си CV, поставяш го за търсене и чак тогава започваш да ползваш системата в цялата и красота и получаваш всичко от нея. Общо около час – два. Избягването на някоя стъпка обаче те ограничава във възможностите и практически намалява шансовете ти да си намериш работа. В наше време обаче потребителят няма време и желание за всичко това. Най-добре, ако всичко функционира от само себе си. Нещо като единствен голям бутон „Търся си работа”. Натискаш го и имаш 3 интервюта и на едното място те назначават. Без да си излизаш от вас. Това, за сега, е естествено невъзможно. Къде обаче се крият възможностите? Като разгледахме основно процеса

Днес явно е хубав ден за демокрацията. :) Върлов хей така, без причина, реши да ми подари домейн за блога: byZaro.com ! Много ти благодаря, адски ме зарадва! :) Излиза, че не всички са полудели от кризата и само тъпотии са им в главата. По този повод мисля да пусна и ограничен брой мейли ime@byZaro.com. Само да измислим за какво да ги ползваме. Предложения?

Хубавата гледка е от терасата на офиса на AIMS . Добрата маркировка наистина "отваря" гледката и пътния възел заприличва съвсем на истински такъв, някъде по света. Особено жълтите ленти. Е, ако беше и асфалтиран пътя преди това, щеше да е идеално, но пък какво е животът без някое предизвикателство? :) Така или иначе - по-скоро положително усещане.

Гимназията в общи линии приключваше и се чудехме какво да следваме. Че ще е с математика беше ясно, въпросът беше къде. Носеха се всякакви митове и легенди. В УНСС не било ясно какво се учи, но едната съученичка имала чичо директор и той бил завършил там. Решихме, че не е за нас. От ФМИ на СУ също се отказахме, само математика ни се виждаше тъпо. Остана да станем инженери. Инженер, ама какъв? Трябваше да се подходи сериозно... И така - написахме имената на университетите на листчета и ги пуснахме в бомбето на баща ми. Падна се ВИАС. Друг съученик се качи на такси и каза "Карай към някой ВУЗ". Предполагам кирията до ТУ е била най-дълга... Момичето с чичото отиде във ФМИ... Долу горе така ставаше. Това е по повод защо сме се хванали да въвеждаме кариерно консултиране в България.

Точно 7 години и 10 дни след последното ми писание в блог , отново съм на линия. WhyBulgaria вече е само архив, за съжаление без коментарите, които бяха ценни, но това остана. Гледаме напред. Явно годината ми е такава. Ето - и XIII HR Weekend се казваше "Презареждане". Презаредихме... Сега и това е наред. А може пък просто пръстите да са ме засърбели. Годината на тигъра е все пак. Трябва да благодаря и на Албена, че измисли името byZaro. Имаше доста предложения , включително и "Тигре, тигре...", но това си остана. Не знам какво се подарява на кръстница, но да се разберат с блога. То си е негово име :) Василена каза , че ще спре да чете новините, ако започна пак. Чак до там няма да стигаме. Да не се страхуват колегите. :) Засега блогът не предлага особен дизайн, за което се извинявам. Тош обеща да ми помогне за това в следващите дни. Той е програмист, а не дизайнер, но поне не е далтонист като мен. Ако някой има дизайн на сърце - добре дошъл е. Предполагам