Пропускане към основното съдържание

Три в едно ...


Типична сграда за квартала около Лъвов мост. Стара, малко реновирана. На първият етаж стаи под наем от една фирма, на третия - хотел и / или стаи под наем от друга фирма. Вторият етаж? Нечие жилище? Нелегални стаи под наем на час? Или "буфер" за двата други хотела - който се претовари - ползва го... :)

В съседната сграда е кафене - коридорче. Не знам колко кафе продават, но правят най-вкусните сандвичи и таратор в околността. Хранят квартала. Даже приемат поръчки по телефона и доставят на място.

По-нагоре по улицата е единственото кашер кафе в София, което знам. Модерно. Климатизирано. Много добро кафе.


Типичната смесица за квартала. В лятната жега и заспалост лъха на старата София от студентските години. Само Гамбринус го няма отдавна. Има френски ресторант в съседната сграда.

В дни като днешния си мисля, че ще ми липсват и те, ако изчезнат.

Коментари

  1. Края на публикацията ме подсеща за откъс от две стихотворения:
    "Пак август. Уморени часове. И жълти слънчогледови планети..."
    и
    "Не че небето в мен е празно. Не че реките в мен са мъртви. Не че градовете в мен са неотзивчиви. А защото не предвидих сушата. И защото хвърлях камъни по всички изворни места. И навред се разпилявах. И безкрайно се раздавах. Без да се пестя."
    :) Албена

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак...

Персонална метеостанция - за какво ни е и как да я ползваме?

Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите. Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува. Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътреш...

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.