byZaro

Долу, в средата се вижда малко от пристаналия ферибот. Това е фактът, който най-много ме впечатли при последното ми посещение там. В далечината се вижда новата фабрика. На отсрещния бряг има нова румънска фабрика, която бяхме видели и предишния път. Собственикът и е наел за момента около 30 души от Свищов, които да работят в нея и е купил ферибот с който да ги превозва. В свободния си капацитет фериботът вози и туристи на цени 2 EUR за пътник и 5 EUR за автомобил.  Така че – за желаещите да пътуват има още една възможност. В Румъния има доста добър път право на север, който излиза в Александрия. Снимките са направени от градинката за отдих, която е на високото в града (Свищов няма добра крайбрежна алея). Градинката за съжаление е малко запусната, но все още открива прекрасна гледка към най-южната (мисля) част на Дунав. Реката е особено широка и в добро време времето там е доста приятно. Дунав е доста широк тук, но голяма част е доста плитка. Иначе посещението мина обичай

Направете следното: Направете си автобиография. Кандидатставайте за работа. Работете и си ги изкарвайте. Да ви е сладко харченето! :)

Преди години бях слушал, че средното време на упражняване на професия в ЕС е 7 години. След това трябва преквалификация или доквалификация. И това при условие, че има „вечни” професии като архитекти, медици, юристи и т.н. Така че: Част V – Специалистите и lifelong learning Проблеми, естествено, има и те не са малки. Проблем първи: Кому е нужно? Преди време CED бяха правили изследване в западащи райони, където хората оставаха масово без поминък. По-голямата част от анкетираните – около 80%, ако си спомням правилно, отговаряха, че не искат да се преквалифицират, че за тях това е обидно, след като цял живот са работили друго и че „държавата трябва да направи нещо”. Твърдяха го и по-младите, за които „цял живот” не бяха много години и за които всъщност целия живот предстои. Изобщо нуждата от пре-/до-квалификация се възприема трудно („Аз сега некадърен ли съм?”). Трябва обаче да свикваме с това. Технологиите се променят бързо и вече практически няма начин да работим цял живот едно

Начинаещият специалист: -    За по-малко от 3500 няма да работя. Интервюиращият: -    Да, прав си! Няма да работиш… И не работи… Та - част 4 на сагата: Специалистите и заплатите Желаната заплата е важна. Понеже пазарът на труда е пазар и функционира като такъв. Както се казва: „Търси се човек, за да върши конкретна работа за конкретни пари”. Т.е. излизането от границата на специалността и квалификацията носи много по-ниски нива на заплащане. Затова най-важното е да се придържаме към бранша, стига да е възможно. Ако съм бил машинописец, например, едва ли бих си намерил и сега такава работа, независимо от опита. Каква обаче да е желаната заплата? Като цяло тук няма много за казване. Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дъл

"Жените живеят по-дълго, понеже си нямат жени." Борко, в опит да защити теза ...

Еманацията на преливането от пусто в празно!

Понеже вчера стана дума за цените на имотите в Монако , ето една местна забележителност (поне за мен). Дефибрилаторите по улиците. Има ги на всеки ъгъл, поне в Монте Карло. Хубава и полезна услуга на управата, особено заради големия брой възрастни хора, живеещи там. Започваш да си мислиш, че средната възраст на жителите е над 50. Всъщност е логично, имайки предвид цените на жилищата, а и не само в малкото княжество. Повечето млади хора, ако и сравнително богати, просто не могат да си ги позволят. Е, поне знаем какво ни очаква след десетина години. А ако не се намери място за нас на тези два квадратни километра, лошо няма. Демокрация сме, не всеки е длъжен да живее в Монако. Сен Тропе и особено Порт Гримо са едни приемливи близки опции... :)