Пропускане към основното съдържание

Истории за Тигъра - 2001 година - II

или има ли значение в кой град живееш?

Когато работиш усилено и по много часове на ден, изпадаш в странни ситуации.


Първата година в JobTiger беше тежка за мен (не че сега е леко, де :)). Много нови неща, непознати проблеми, накратко казано - зор. За да не се прибирам в къщи, „носейки си работата” и да изнервям домашните, придобих навика да се разхождам половин – един час след работа, за да ми „изветрее” главата, преди да се прибера. Всяка вечер по същия маршрут – от стария офис на „Шипка”, покрай „Радисън”, после „Шишман” и до Попа и оттам - в къщи. Зиме, лете – все едно: вървя, мисля си, „изветрявам”…

По едно време открих, че са успели да съборят една от къщите по пътя и да вдигнат нова кооперация на нейно място. На 4-5 етажа. Забелязах я, чак когато слагаха дограмите.

И тъжно и смешно. Всички знаят, че съм разсеян, това не е тайна. Но случката ми беше déjà vu от времената във Виена…

Тогава осъзнах, че докато работиш здраво, няма значение в кой град живееш. Единствената разлика е с кого се виждаш и как изкарваш свободното си време.

Коментари

  1. Споделям! ... Не само ситуациите, но и състоянията! Даже се чудя - кое е първото, най-вероятно е различно :) Мястото има значение само в момента на представата, че аха нещата ще се случат. Но когато вече се случват ехеее...че кой ти мисли за място! :)))

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак...

Персонална метеостанция - за какво ни е и как да я ползваме?

Светът на миниатюризацията и IoT расте и се развива и все повече, доскоро професионални инструменти, вече са достъпни за потребителите. Винаги съм се интересувал от времето. Мощта на природата ми действа смиряващо и събужда любопитството ми. Като малък се учех да познавам посоката и скоростта на вятъра по птиците, даже си водех дневник с метеорологичните наблюдения. В последните години, покрай пътуванията и събитията, интересът ми се разшири и придоби и професионален оттенък. Често и данните са ми недостатъчни. Няма как в общата прогноза за времето да се даде информация за специфичния малък регион, който ме интересува. Но към персоналните метеорологични станции. През лятото се сетих да проверя и се оказа, че пазарът е пълен с предложения за професионални, полупрофесионални и аматьорски метеостанции, които могат да измерват температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и сила на вятъра, количество валежи и UV лъчение (или само някои от изброените). Повечето имат и вътреш...

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.