Пропускане към основното съдържание

Публикации

Апът, който няма да създам

След като преди 8 години измислих кой е " Сайтът, който няма да създам ", идва ред на "Апът, който няма да създам". И така, какъв е този ап? Апът се казва LikeIt и прави много просто нещо. Отваря периодично аповете на социалните ви мрежи и пуска на случаен принцип лайкове, сърца, палчета и подобни на постовете на приятелите ви. Важна настройка е колко процента от постовете на даден приятел да лайква. Например стандартно 20%. Ако го ухажвате или сте много близки - 75% или 100%. Ако напоследък не се разбирате - 0% - никакви лайкове за гадта! Така си спестявате часове всеки ден скролване по постове, които и така не четете. Да не говорим за заболяванията на ръцете, разсейването при шофиране и т.н. С маркетингова цел би могло да обявим, че има AI, че е модерно. Така ще сме на гребена на StarTup-ите (да не се бърка със StartUp) и даже може да привлечем някое финансиране. Нищо, че AI ще бъде обикновен генератор на случайни числа. Тогава в платената версия ще доб...

Какво имаш във фийда си?

Източник: cleanpng.com Не знам кой пръв е задал въпроса "Кои книги са на нощното ти шкафче?" . Оказва се и нелесно да проверя в съвременния, залят от информация, свят. Популярният блог и подкаст  Books on the nightstand съществуваше от 2008 до 2018 година, но със сигурност въпросът е много по-стар. Идеята е да се научи повече за човека, да се покаже една по-скрита негова страна. Една нелоша идея, която се наложи и в наше време. Това вече е популярен въпрос в (почти) всяко представящо интервю, включително и в интервю за работа. Четящи като мен се изкушават да питат такива неща, но за това писах скоро. "Какво имаш в айпода си" е развитието на същия въпрос. По всичко изглежда, че за пръв път е зададен публично от Елизабет Бъмилър ( Elisabeth Bumiller ) през 2005 година в статия в "Ню Йорк Таймс". Музиката, която слушаме насаме, ни представя поне толкова добре, колкото и книгите, които четем. Според мен следващият въпрос трябва да е "Какво им...

Малко оптимизъм

В началото на лекцията. Вчера (25 ноември) имах лекция пред студенти от Физико-технологичния факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" за процеса на подготвка на документи, кандидатстване и интервю за работа. Отдавна не бях говорил пред студенти и, честно казано, не знаех какво да очаквам. През годините съм виждал и истински интерес и ентусиазъм и пълно безразличие. В края на краищата бях приятно изненадан и впечатлен от присъстващите. И от слушането, но главно от въпросите, от интересите и държанието им. Преди години, когато си споделяхме помежду си тревогите с милениалите, един по-мъдър колега ми каза "Не се безпокой, поколенията се сменят и то така, че погледнато даже и на по-кратки периоди, има баланс." Мисля, че идва ново и по-будно и ангажирано поколение. Колеги, които работят с млади хора (поне извън ИТ), потвърждават това наблюдение на база последните две-три години. Дано е така.

Болестта "Почти е готово"

Те са били готови. Снимка: Freepik Новият бич на офисната работа с хора под 30 години се нарича "Почти е готово". Много по-страшен е от половината екодвижения и е почти толкова опустошителен като кризата от 1929-а година. Всичко е започнато и е "почти готово, ей сега набързо ще стане".  Като времето за завършване варира от няколко минути до няколко дни работа. Хората винаги са имали навика да отлагат трудните или неприятни задачи. Но с такава печална липса на желание да завършиш нещата и да предадеш готов продукт и такова тотално неразбиране на крайните срокове и целите мисля, че не сме се сблъсквали. Резултатът - безкрайни списъци на "почти готови", а по моему - незавършени задачи, загуба на темп на работа, оставяне на стари задачи за времена, в които просто няма кой и кога да ги свърши. Краен резултат - пропуснати ползи и директни загуби. Аз съм човек създател. Обичам да създавам неща и дори да се напъна, но да ги видя завършени. И после да ги по...

Пълнежът е най-добрата украса на чашата

Наполовина празна чаша студена вода. Напоследък попаднах на няколко обсъждания за момци, които били "идеален генетичен материал за размножаване (деца)" поради простия факт, че тренирали много и били добре сложени. Нищо против добрата фигура, адмирирам хората, които я имат. Но еволюцията на човечеството в последните 70 000 години се основава повече на развитието на мозъка и все по-малко на физическите възможности на индивидите. Следователно такова твърдение е фундаментално противоположно на развитието на цивилизацията ни и противоречи изцяло на еволюцията. Вероятно процесът на размножение е по-приятен с тези момци, но е съвсем грешно да твърдим, че само поради факта на външността си са отличен генетичен материал. Впрочем същото важи и в обратния случай - ако харесваме една девойка заради красотата ѝ, без да вземаме предвид интелектуалните ѝ способности. Красивата, но празна глава не може да е идеален генетичен материал. Пълнежът е най - добрата украса на една чаш...

Когато въображението е по-важно от знанието

Старомоден синеок куфар открива колелото. Това е амбициозен, самотен куфар. Няма познания, но има въображение, има мечти и има право на мнение. Мечтае си да се модернизира и да стане куфар на колелца, за да може да лети със самолетите. Минава през всички стадии на откриването на колелото. Споделям го тук, понеже, за съжаление е концептуално за част от обществото, в което живеем. Приказка за упадъка.

Как художествената литература помага на успеха

Снимка: TEDx Serdika Salon Това са мисли, които ми се въртят из главата отдавна, а от около три години започнах по-систематични наблюдения и постепенно се оформи като теза. Не е фундаментална научна теза и в никой случай не е доказана в пълнота, но все пак съществува такава зависимост. Реших да я разкажа в рамките на TEDx Serdika Salon във ВУЗФ и им благодаря за поканата и насърчаването. Оставям това тук, за да не се изгуби: https://www.ted.com/talks/svetlozar_petrov_with_fiction_to_success_svetlozar_petrov_tedxserdikasalon Приятно гледане и... ... ако се колебаете при наемане на хора, изберете този, който чете. Те (четящите) обикновено успяват повече и по-бързо.