byZaro

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.

Всъщност не знаем и няма как да знаем, дали са добри или лоши законите и правилата, които имаме. Просто никога не сме се опитвали да ги спазваме. Поне за половин - една година. Колкото да натрупаме практика. Това е обобщение - не визирам отделни случаи. Лошото е, че с етиката и морала нещата са още по-зле - там въобще нямаме идея (съгласие) какви трябва да бъдат. За съжаление.

Идеята на римляните да вкарат жените в секса (древните гърци измислили секса, римляните вкарали жените в него) - определен културологичен принос. "Едно малко, набързо". Някога студентките бяха добра идея. Интернет. Късите панталони. Думата "серсемин". Следобедната дрямка. Кафето. Пицата и всичко на скара - така или иначе. Щастието!

... Powered by Cincopa Video Hosting solution. Изложба на снимки на хора в моментите, в които са щастливи. Това ми хрумна да направя. Понеже: Сме най-нещастната нация; Отвсякъде в ежедневието ми струи едно лошо настроение, оплакване и хейт; Всичко, което бихте се сетили да добавите, но в момента на мен ми убягва. Гледах днес това видео: и ми дойде такава идея. А може би и защото много обичам края на Love Actually (всъщност целия филм). Та оттам – ще събера и публикувам всички изпратени снимки – може с текст, може и без текст към тях, за да може всеки, който иска да се порадва или да получи светъл лъч в ежедневието си, да отвори и да се усмихне. Изпращайте снимките на zakrow@gmail.com и ги търсете публикувани тук. Междувременно създадох и група във Фейсбук https://www.facebook.com/groups/1400184613558447/ . Може да разглеждате снимките и там :)

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Портрет на Ирини от друг почитател - Вихрен Георгиев Моята приятелка Ирини отдавна ме забавлява безкрайно със статусите си във facebook. Снощи, като бях уморен и в лошо настроение, пак тя ме развесели и реших да събера някои от култовите и статуси (нейни и писани на стената и от други хора), за да се слави името и... Ирини за живота животът ми е пълен с неописуеми трагедии, които никога не са се състояли. чела съм някъде, че хората, които спят по гръб са лидерите в живота, изкусните актьори и ексхибиционистите, а спящите по корем били тихите интелектуалци, плахите хора със силна интуиция. сега се замислих, че винаги заспивам по гръб, а се събуждам по корем. тоест, лягам си като артистичен, нахален ексхибиционист, а се събуждам като смотана провинциалистка. баси. само да напомня, че нито оная свинарка жана д'арк, нито оня подпийнал дърдорко напольон са от париж. но едва ли някой ги е сочил с пръст и им е викал 'ей, провецялис', когато са минавали през тр

Снимка: http://alba-books.com Тези дни ми се случи нещо хубаво. Получих съобщение от Жустин във facebook за новата и инициатива засъбиране на средства за закупуване на книги за Детски отдел на Столичнабиблиотека . Жустин, освен че е много активна, винаги успява да напипа важните и интересни неща в страни от общия и нормален поток на живота ни. Удоволствие е да гледаш. Удоволствие е да помагаш. Аз специално докато четях апела и, не се натъжих, че времето е такова и онакова, че държавата не помага, а трябва ние и т.н. Стана ми хубаво, че мога да помогна. Спомних си и за детството и за моите ходения по библиотеки. Спомних си и за книга, която ми е любима и досега. Така че ще изровя стария си екземпляр на „Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер. Предпочитам я на хартия, а не на kindle . Моята има много хубави оригинални илюстрации, които са си част от преживяването. :) Няма да я даря. Тя си е моя. Ще си я препрочета. А на библиотеката ще даря пари, както каза