За недостига на специалисти в икономиката ни - IV част

Начинаещият специалист:
-    За по-малко от 3500 няма да работя.
Интервюиращият:
-    Да, прав си! Няма да работиш…
И не работи… Та - част 4 на сагата:

Специалистите и заплатите

Желаната заплата е важна. Понеже пазарът на труда е пазар и функционира като такъв. Както се казва: „Търси се човек, за да върши конкретна работа за конкретни пари”.
Т.е. излизането от границата на специалността и квалификацията носи много по-ниски нива на заплащане. Затова най-важното е да се придържаме към бранша, стига да е възможно. Ако съм бил машинописец, например, едва ли бих си намерил и сега такава работа, независимо от опита.

Каква обаче да е желаната заплата?

Като цяло тук няма много за казване. Специалистът, ако е специалист, познава бранша и пазара, съответно познава и нивата на заплащане. Ако няма последната информация, може да я събере от колеги с няколко позвънявания по телефона. Така е – с питане става. Изключение, естествено, правят хората, работили в чужбина или работили много дълго време на една позиция в една фирма. Те нямат реалистична представа за пазара на труда.

Другото голямо изключение са начинаещите. Доколкото квалификацията е следствие от опита, когато кандидата поиска твърде много или твърде малко, това буди съмнение у интервюиращите. Когато някой твърди, че е супер квалифициран и опитен, а иска минимална заплата, това не пасва и буди въпроси. Същото е и ако поиска например два пъти повече от нормалното заплащане. Частен случай е, когато си променя мнението на всяко интервю. Например на първо интервю иска заплащане от 1000 лева, а след като фирмата прояви интерес, се оказва че сумата вече е 2500. При таван за конкретния човек 1200.

Нормално и разбираемо е младите хора да искат всичко сега и веднага. Супер е, ако успеят да го получат. Но трябва да се има предвид, че никой работодател не може да плаща дългосрочно някому повече, отколкото този служител с труда си изкарва за фирмата.

Естествено има и фирми, които не са ефективни, не са модернизирани и съответно резултатите им са лоши. Не могат д си позволят нормални заплати. Но затова е свободния пазар на труда – тогава техните служители се местят при по-добрите.

Много хора търсят панацеята в чужбина. Все още е много по-престижно да отидеш на работа в чужбина, отколкото в съседния град. Тук трябва непременно да се имат предвид разходите на новото място. Така че разполагаемата сума накрая да е по-голяма, отколкото преди местенето. Иначе не си струва. Разбира се местенето има не само финансов аспект. Има и социален, културен, свързан със сигурност, здравеопазване, детски градини, училища, чистота и т.н.. Някои се справят и успяват, други не. Всеки сам си преценява.

И все пак – колко да поискаме, ако сме начинаещи и не знаем какви са заплатите, ако не го пише в интернет и не познаваме никой, който може да ни насочи. Отговорът е простичък. Пресмятаме колко ни струва животът без екстри и без лишения. Добавяме 10% и получаваме нашата минимална заплата. Нивата се различават при различните хора и в различните градове. Това е.

Остана:
Част V - Специалистите и lifelong learning

Коментари

  1. Днес има споделени мисли по тел...За подробности...Предвижда и иска път навътре във времето,извън дома ни

    ОтговорИзтриване
  2. "За какво са ни всичките тези пари - щом приятели нямаме вече..."
    :)Приятелски поздрав!!!
    Иначе съм съгласна и го публикувам и за колегите от проекта.
    Албена

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации