byZaro

Старомоден синеок куфар открива колелото. Това е амбициозен, самотен куфар. Няма познания, но има въображение, има мечти и има право на мнение. Мечтае си да се модернизира и да стане куфар на колелца, за да може да лети със самолетите. Минава през всички стадии на откриването на колелото. Споделям го тук, понеже, за съжаление е концептуално за част от обществото, в което живеем. Приказка за упадъка.

Снимка: TEDx Serdika Salon Това са мисли, които ми се въртят из главата отдавна, а от около три години започнах по-систематични наблюдения и постепенно се оформи като теза. Не е фундаментална научна теза и в никой случай не е доказана в пълнота, но все пак съществува такава зависимост. Реших да я разкажа в рамките на TEDx Serdika Salon във ВУЗФ и им благодаря за поканата и насърчаването. Оставям това тук, за да не се изгуби: https://www.ted.com/talks/svetlozar_petrov_with_fiction_to_success_svetlozar_petrov_tedxserdikasalon Приятно гледане и... ... ако се колебаете при наемане на хора, изберете този, който чете. Те (четящите) обикновено успяват повече и по-бързо.

Кой още си спомня как се прави шапка от вестник? Неизменният атрибут на всеки майстор-мазач. Ето още едно изкуство, което е на път да се изгуби напълно.

Накратко: Имам 4880 приятели във facebook. Изчистването (спирането на следването) на само 10 от тях прочисти потока от фалшиви новини, език на омразата и тролски изказвания. Излиза, че два промила (но доста активни) са достатъчни, за да отровят потока и да създадат успешно усещане за безнадежност и обреченост, както и вяра, че всичко върви на зле. Ами ефективни са си. Сигурно им излиза сметката. :) Забелязах също, че общите ни приятели с доста от троловете се повтарят. За отбелязване е също, че самите общи приятели имат нормално поведение. Но това, предполагам, е друга теория. Гладуел беше писал по въпроса.

Снощи попаднах на следния текст в книга от 1996 година*: "Но за нещастие това отношение е рядкост в американския бизнес. В наши дни се счита за проява на… грубост… да искаш колега или подчинен да докаже себе си. От вас се иска единствено да смятате колегата си за доказан поради липса на доказателство за противното. Иначе може да нараните чувствата му. Днес повечето хора в бизнеса смятат, че не е необходимо да доказват себе си. Смятат, че „досието“ им говори само и че не са длъжни да „се натягат“ пред вас. Сега светът на бизнеса е пълен с примадони и нарцисисти, до един изпълнени с възвишени очаквания за това, което вие можете да направите за тях." Писано е тогава и за Америка, но странно кореспондира с мисли, които ме занимават в последните години. Дали откриваме топлата вода или нещата идват до нас с пословичното закъснение? Оставям го просто тук за размисъл и потенциално за коментар. ------------------------------ * - "Тайните на командоса", Ричард Марчин

"Сержант Колън имаше широка обща култура. Той беше минал през школата на Баща Ми Винаги Казваше, завършил беше колежа Всички Знаят, а в момента правеше аспирантура в университета Един Човек В Кръчмата Го Разправя." Тери Пратчет, "Шовинист" Ами това е. Човекът го е казал. За съжаление този подход отдавна замени базирането на знания и факти. И обикновено колкото по-малко знае някой, толкова по-шумно изразява мнението си. Отдавна живеем във времена, в които посредствеността е на мода. За съжаление.

Не е фундаментално, но ми се върти от няколко дни в главата и ми се ще да го поставя тук, за да не го забравя, а и за бъдещо обмисляне и коментар. Винаги съм се стремил да вземам най-правилните решения във всяка ситуация и често съм се чудил от какво зависи това. Наученото, знанията , безспорно са важни. Опитът също. Той ни помага, освен другото, да потърсим и видим аналогии със сходни ситуации. Фактите са безспорен фактор. При равни други обстоятелства, решенията, взети на база повече факти са по-правилни. Емоциите нямат работа при вземането на решения. Т.е. тях трябва да ги изключим. Като крайно за момента ми се вижда: Правилно решение = знания + опит +факти - емоции Естествено и в този случай гаранция няма. Но поне, обръщайки се назад, ще знаем, че сме взели решенията по-най-добрия възможен за момента начин. И няма да ни е яд за пропуснатите възможности. Поне при мен е така.