byZaro

Накратко: Имам 4880 приятели във facebook. Изчистването (спирането на следването) на само 10 от тях прочисти потока от фалшиви новини, език на омразата и тролски изказвания. Излиза, че два промила (но доста активни) са достатъчни, за да отровят потока и да създадат успешно усещане за безнадежност и обреченост, както и вяра, че всичко върви на зле. Ами ефективни са си. Сигурно им излиза сметката. :) Забелязах също, че общите ни приятели с доста от троловете се повтарят. За отбелязване е също, че самите общи приятели имат нормално поведение. Но това, предполагам, е друга теория. Гладуел беше писал по въпроса.

Снощи попаднах на следния текст в книга от 1996 година*: "Но за нещастие това отношение е рядкост в американския бизнес. В наши дни се счита за проява на… грубост… да искаш колега или подчинен да докаже себе си. От вас се иска единствено да смятате колегата си за доказан поради липса на доказателство за противното. Иначе може да нараните чувствата му. Днес повечето хора в бизнеса смятат, че не е необходимо да доказват себе си. Смятат, че „досието“ им говори само и че не са длъжни да „се натягат“ пред вас. Сега светът на бизнеса е пълен с примадони и нарцисисти, до един изпълнени с възвишени очаквания за това, което вие можете да направите за тях." Писано е тогава и за Америка, но странно кореспондира с мисли, които ме занимават в последните години. Дали откриваме топлата вода или нещата идват до нас с пословичното закъснение? Оставям го просто тук за размисъл и потенциално за коментар. ------------------------------ * - "Тайните на командоса", Ричард Марчин

"Сержант Колън имаше широка обща култура. Той беше минал през школата на Баща Ми Винаги Казваше, завършил беше колежа Всички Знаят, а в момента правеше аспирантура в университета Един Човек В Кръчмата Го Разправя." Тери Пратчет, "Шовинист" Ами това е. Човекът го е казал. За съжаление този подход отдавна замени базирането на знания и факти. И обикновено колкото по-малко знае някой, толкова по-шумно изразява мнението си. Отдавна живеем във времена, в които посредствеността е на мода. За съжаление.

Не е фундаментално, но ми се върти от няколко дни в главата и ми се ще да го поставя тук, за да не го забравя, а и за бъдещо обмисляне и коментар. Винаги съм се стремил да вземам най-правилните решения във всяка ситуация и често съм се чудил от какво зависи това. Наученото, знанията , безспорно са важни. Опитът също. Той ни помага, освен другото, да потърсим и видим аналогии със сходни ситуации. Фактите са безспорен фактор. При равни други обстоятелства, решенията, взети на база повече факти са по-правилни. Емоциите нямат работа при вземането на решения. Т.е. тях трябва да ги изключим. Като крайно за момента ми се вижда: Правилно решение = знания + опит +факти - емоции Естествено и в този случай гаранция няма. Но поне, обръщайки се назад, ще знаем, че сме взели решенията по-най-добрия възможен за момента начин. И няма да ни е яд за пропуснатите възможности. Поне при мен е така.

На последните избори ми направи впечатление слабостта на члена на избирателната комисия при търсенето в списъка с избирателите. Намери бързо първата буква от името ми, но се затрудни доста при намирането на остатъка. Накрая му помогнах, за да не се бавим. Възможно е всичко това да се е дължало на умора, макар че беше сравнително рано в първата половина на избирателния ден, възможно е и за момент да се е разсеял просто. Няма никакво значение. Но в резултат се замислих, къде и как се учи това и ако слабостта е действителна, на какво би се дължала. Аз нямам спомен за специални часове, посветени на това в училище. Като че ли умението се развиваше покрай търсенето на думи в речника (хартиен, тогава нямаше други) и особено при изучаването на чужди езици – тогава търсенето беше по-интензивно. Иначе тълковните и правописни речници на българския език бяха рядкост. Предполагам, че и в днешните учебни програми това липсва. Или му се отделя малко време и то е съвсем крехко. От друга страна полз

Има няма 15 години, откак в несъществуващия вече, но скъп на сърцата ни WhyBulgaria.com*, публикувах статия с няколко кръчмарски (но гениални) патента за вибратори, а именно " Вибратор за често пътуващи ". След което прилежно забравих за случая. До вчера, когато открих, че в света на Internet of Things, на wearable технологиите, визията ми вече е реализирана. Младежите от Vibease Pte Ltd. са реализирали изцяло идеята, даже са го направили по-добре - трите варианта в един. Така че след дълго чакане всички тези, на които съм разказвал за това, които са чели за него и най-важно - които са мечтали за него - могат да си го купят. Без пари е! Ползвайте си го със здраве и си спомняйте за мен! :) А аз ще стартирам нова компания, за да пусна в производство още една идея от тези времена: "Косомил" - най-доброто средство против косопад. Онова, което, като отвориш тубичката му, излиза красив калиграфски надпис "Ще ви се, нали :P". Очаквайте скоро на пазара! И

Папагалите :) От месец сме горди собственици на папагали (всъщност са на детето). В общи линии е голямо забавление, внесоха допълнителна живинка в къщата, а него го радват особено много. Но думата ми е за чистенето около тях. Почистването на самата клетка, хранилки и т.н. не е проблем. Обаче се оказа, че докато ядат просото си, разхвърлят доста обелки от него по пода. Самата клетка има нещо като леген на дъното, но той не е в състояние да спре хвърчащите просо и обелки. Резултат - пространството около клетката често беше по-мръсно от дъното на клетката. На пода има и килим, така че ежедневната прахосмукачка ни беше в кърпа вързана. Това, което измислихме с общи усилия, бяха две допълнителни прегради от картон, останал от училище, които са с около сантиметър по-високи от положението на хранилките. Така от една страна не се закрива клетката, а от друга - много малко от изхвръкналото просо успява да "ги прескочи" и да финишира на пода. Чистенето отново се сведе до веднъж

Пирамидата на Маслоу By Mapto at bg.wikipedia (Transferred from bg.wikipedia) [Public domain], from Wikimedia Commons За всичко е виновен Маслоу! Като малко дете обичал да си рисува триъгълници, а когато пораснал, преминал на пирамидки и създал прословутата пирамида на Маслоу. Според нея физиологичните нужди са от базовите за хората. Затова водейки една жена на обяд/вечеря, въздействаш на едно много първично равнище и съответно има резултат. Същото става, когато и предложиш сакото да се наметне. Освен че е кавалерско, разбира се. После излязоха кожените палта за намятане. А в съвременния материалистичен свят някои джентълмени намятат жената на мечтите с някоя кола. Тъкмо върши работа и в носенето на покупки. Т.е. пак физиологична нужда. А какво остава на нас, другите, които нямаме коли за намятане? Ами остава ни да търсим мотивацията на жената на сърцето си на по-високите нива на пирамидата и да се надяваме. Да се надяваме, че няма да се окаже първична някаква... Но за

Докато се плацикахме мързеливо със сина ми в морето на плажа Геракас, след като бяхме посетили  Zakynthos Turtle Rescue Centre, заговорихме как може да се помогне още за каузата. Обясних му, как би могъл да организира съучениците си, да си осигури съдействието на училищното ръководство, как може да привлече помощ извън училището. Планът се получи добър, прост и изпълним, и му хареса. Накрая го попитах дали би го реализирал. "Не", каза той, "никой от съучениците няма да се заинтересува. Това не би им било интересно." Или нещо в този смисъл. Е, трябваше да го приема. Няма да организираме засега кампания за спасяване на костенурките. Затова пък се въодушевих и зарадвах още повече, когато научих за плановете на Български дарителски форум да въведе, в началото пилотно, образование по филантропия в училищата в България.  Повечето училища, ако не и всички, и в момента имат различни дарителски програми, не само покрай началото на учебната година, Коледа или Великден.

Можело значи да се организира туризъм така, че да не вреди на природата! Думата ми е за грижата за големите костенурки Caretta Caretta, която се полага на Закинтос. Костенурките гнездят по т.нар. Laganas Bay, само на няколко плажа. Самите плажове са много красиви и са естествена цел на туристите, които все повече заливат острова. Понеже в природата оцелява (доживява до възрастен екземпляр) само една костенурка от хиляда снесени яйца, нуждата от опазване е очевидна. Природата е достатъчно жестока с тях, за да пречим и ние. :) Как е решен проблема? На всеки плаж различно. Маратониси отдалеч прилича на костенурка Маратониси, заснет от водата В залива има два малки острова. Дотъпът до единия е изцяло забранен. Другият, Маратониси, може да се посети заедно с turtle spotting (т.е. обякаляне с лодка, за да зърнете костенурка) или плуване из пещерите наоколо. Но на него са забранени чадъри, шезлонги, всъщност всичко, освен плуване и гледане. Табелка на няколко езика от

Понякога се обсъжда докъде може да стигне един HR в кариерното си израстване. И обичайното мнение е GM (т.е. General Manager). Дали обаче това е така? Изглежда не съвсем :)  Тези дни четох една книга*, в която, между другото, пише следното: „От 4 април 1922 година главната длъжност на Сталин е генерален секретар на Централния комитет на ВКП(б). Главният механизъм на властта е Учраспред — Отчетно-разпределителният отдел, същият — Орграспред — Организационно-разпределителен, пак той — ОРПО, т.е. Отдел за ръководните партийни органи, и пак той — Управление „Кадри“ на секретариата на ЦК.“  Иначе казано Сталин си е бил HR, преди да се издигне нататък :) А то протича (очаквано) по следния начин:  „След Гражданската война съратниците на Ленин се борят със зъби и нокти, за да се докопат до властта. Смятат, че трона на Ленин ще спечели онзи, който победи в безкрайното съревнование по дрънканици и словоблудство. А през това време, без да влиза в дебати, Сталин застава на гишенцето с та