Пропускане към основното съдържание

Публикации

Как да подобрим клетката за папагали

Папагалите :) От месец сме горди собственици на папагали (всъщност са на детето). В общи линии е голямо забавление, внесоха допълнителна живинка в къщата, а него го радват особено много. Но думата ми е за чистенето около тях. Почистването на самата клетка, хранилки и т.н. не е проблем. Обаче се оказа, че докато ядат просото си, разхвърлят доста обелки от него по пода. Самата клетка има нещо като леген на дъното, но той не е в състояние да спре хвърчащите просо и обелки. Резултат - пространството около клетката често беше по-мръсно от дъното на клетката. На пода има и килим, така че ежедневната прахосмукачка ни беше в кърпа вързана. Това, което измислихме с общи усилия, бяха две допълнителни прегради от картон, останал от училище, които са с около сантиметър по-високи от положението на хранилките. Така от една страна не се закрива клетката, а от друга - много малко от изхвръкналото просо успява да "ги прескочи" и да финишира на пода. Чистенето отново се сведе до веднъж

За всичко е виновен Маслоу...

Пирамидата на Маслоу By Mapto at bg.wikipedia (Transferred from bg.wikipedia) [Public domain], from Wikimedia Commons За всичко е виновен Маслоу! Като малко дете обичал да си рисува триъгълници, а когато пораснал, преминал на пирамидки и създал прословутата пирамида на Маслоу. Според нея физиологичните нужди са от базовите за хората. Затова водейки една жена на обяд/вечеря, въздействаш на едно много първично равнище и съответно има резултат. Същото става, когато и предложиш сакото да се наметне. Освен че е кавалерско, разбира се. После излязоха кожените палта за намятане. А в съвременния материалистичен свят някои джентълмени намятат жената на мечтите с някоя кола. Тъкмо върши работа и в носенето на покупки. Т.е. пак физиологична нужда. А какво остава на нас, другите, които нямаме коли за намятане? Ами остава ни да търсим мотивацията на жената на сърцето си на по-високите нива на пирамидата и да се надяваме. Да се надяваме, че няма да се окаже първична някаква... Но за

Обучение във филантропия

Докато се плацикахме мързеливо със сина ми в морето на плажа Геракас, след като бяхме посетили  Zakynthos Turtle Rescue Centre, заговорихме как може да се помогне още за каузата. Обясних му, как би могъл да организира съучениците си, да си осигури съдействието на училищното ръководство, как може да привлече помощ извън училището. Планът се получи добър, прост и изпълним, и му хареса. Накрая го попитах дали би го реализирал. "Не", каза той, "никой от съучениците няма да се заинтересува. Това не би им било интересно." Или нещо в този смисъл. Е, трябваше да го приема. Няма да организираме засега кампания за спасяване на костенурките. Затова пък се въодушевих и зарадвах още повече, когато научих за плановете на Български дарителски форум да въведе, в началото пилотно, образование по филантропия в училищата в България.  Повечето училища, ако не и всички, и в момента имат различни дарителски програми, не само покрай началото на учебната година, Коледа или Великден.

За костенурките и хората

Можело значи да се организира туризъм така, че да не вреди на природата! Думата ми е за грижата за големите костенурки Caretta Caretta, която се полага на Закинтос. Костенурките гнездят по т.нар. Laganas Bay, само на няколко плажа. Самите плажове са много красиви и са естествена цел на туристите, които все повече заливат острова. Понеже в природата оцелява (доживява до възрастен екземпляр) само една костенурка от хиляда снесени яйца, нуждата от опазване е очевидна. Природата е достатъчно жестока с тях, за да пречим и ние. :) Как е решен проблема? На всеки плаж различно. Маратониси отдалеч прилича на костенурка Маратониси, заснет от водата В залива има два малки острова. Дотъпът до единия е изцяло забранен. Другият, Маратониси, може да се посети заедно с turtle spotting (т.е. обякаляне с лодка, за да зърнете костенурка) или плуване из пещерите наоколо. Но на него са забранени чадъри, шезлонги, всъщност всичко, освен плуване и гледане. Табелка на няколко езика от

HR-алисимус

Понякога се обсъжда докъде може да стигне един HR в кариерното си израстване. И обичайното мнение е GM (т.е. General Manager). Дали обаче това е така? Изглежда не съвсем :)  Тези дни четох една книга*, в която, между другото, пише следното: „От 4 април 1922 година главната длъжност на Сталин е генерален секретар на Централния комитет на ВКП(б). Главният механизъм на властта е Учраспред — Отчетно-разпределителният отдел, същият — Орграспред — Организационно-разпределителен, пак той — ОРПО, т.е. Отдел за ръководните партийни органи, и пак той — Управление „Кадри“ на секретариата на ЦК.“  Иначе казано Сталин си е бил HR, преди да се издигне нататък :) А то протича (очаквано) по следния начин:  „След Гражданската война съратниците на Ленин се борят със зъби и нокти, за да се докопат до властта. Смятат, че трона на Ленин ще спечели онзи, който победи в безкрайното съревнование по дрънканици и словоблудство. А през това време, без да влиза в дебати, Сталин застава на гишенцето с та

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.

Законът

Всъщност не знаем и няма как да знаем, дали са добри или лоши законите и правилата, които имаме. Просто никога не сме се опитвали да ги спазваме. Поне за половин - една година. Колкото да натрупаме практика. Това е обобщение - не визирам отделни случаи. Лошото е, че с етиката и морала нещата са още по-зле - там въобще нямаме идея (съгласие) какви трябва да бъдат. За съжаление.

Идеи, които ме вдъхновяват

Идеята на римляните да вкарат жените в секса (древните гърци измислили секса, римляните вкарали жените в него) - определен културологичен принос. "Едно малко, набързо". Някога студентките бяха добра идея. Интернет. Късите панталони. Думата "серсемин". Следобедната дрямка. Кафето. Пицата и всичко на скара - така или иначе. Щастието!

Щастлива изложба

... Powered by Cincopa Video Hosting solution. Изложба на снимки на хора в моментите, в които са щастливи. Това ми хрумна да направя. Понеже: Сме най-нещастната нация; Отвсякъде в ежедневието ми струи едно лошо настроение, оплакване и хейт; Всичко, което бихте се сетили да добавите, но в момента на мен ми убягва. Гледах днес това видео: и ми дойде такава идея. А може би и защото много обичам края на Love Actually (всъщност целия филм). Та оттам – ще събера и публикувам всички изпратени снимки – може с текст, може и без текст към тях, за да може всеки, който иска да се порадва или да получи светъл лъч в ежедневието си, да отвори и да се усмихне. Изпращайте снимките на zakrow@gmail.com и ги търсете публикувани тук. Междувременно създадох и група във Фейсбук https://www.facebook.com/groups/1400184613558447/ . Може да разглеждате снимките и там :)

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Ирини от сутрин до вечер

Портрет на Ирини от друг почитател - Вихрен Георгиев Моята приятелка Ирини отдавна ме забавлява безкрайно със статусите си във facebook. Снощи, като бях уморен и в лошо настроение, пак тя ме развесели и реших да събера някои от култовите и статуси (нейни и писани на стената и от други хора), за да се слави името и... Ирини за живота животът ми е пълен с неописуеми трагедии, които никога не са се състояли. чела съм някъде, че хората, които спят по гръб са лидерите в живота, изкусните актьори и ексхибиционистите, а спящите по корем били тихите интелектуалци, плахите хора със силна интуиция. сега се замислих, че винаги заспивам по гръб, а се събуждам по корем. тоест, лягам си като артистичен, нахален ексхибиционист, а се събуждам като смотана провинциалистка. баси. само да напомня, че нито оная свинарка жана д'арк, нито оня подпийнал дърдорко напольон са от париж. но едва ли някой ги е сочил с пръст и им е викал 'ей, провецялис', когато са минавали през тр