Пропускане към основното съдържание

Публикации

И ние сме източник на аутсорсинг

Снимката е от сайта на My organic market био магазини Обръщали ли сте внимание колко много смилянски боб се продава по пазари, сергии, магазини и колко често присъства в менютата на традиционните ресторанти? Излиза, че Смилян е голямо село, с огромни обработваеми площи, които като минимум заемат целите Родопи. Всъщност Смилян е неголямо село в Смолянско, обвито в митове и легенди :) Даже Wikipedia е доста противоречива по този въпрос. Според нея, публикувано на една страница, селото се намира на надморска височина „около 800 метра” и същевременно на 1111 метра. Населението е 2500 жители и почти същевременно (година по-късно) 1691 жителя. От само себе си се налагат някои изводи: • Селото е силно терасирано и даже изградено на етажи. Така може да се произвежда повече боб – на всеки етаж – насаждения. :) • През 2009 или е настъпил масов мор от глад, понеже е бил изнесен всичкият боб или е въведена нова технология по отглеждането, която изисква по-малко хора, а останалите са

Терапия за стопляне на душата през зимата

Един летен залез* за тези, които обичат такива неща. Може да си пуснете към него Anouar Brahem и да си постоплите допълнително душата. Поне на мен ми действа така. Приятно гледане. :) ---------------------------------- * Залезът е сниман от старата крепост на Ретимно, Крит на 10.09.2011 г.

На какво мирише Нова година?

Нова година мирише вече на кордит! Това е! Не че е новина, но си струва да се отбележи. Или поне беше едно от нещата, които си мислех малко след дванадесетия час. Ако погледнем назад, някога Новата година миришеше на (почти) единствените за годината банани и цитрусови плодове, на непривичното шампанско и на бенгалски огън. По-късно се добавиха капамите, озвучавани с гърмежите на пиратки. Сега кварталните пиромани се професионализираха, тази година вече имаше пълна 20 минутна програма. Нямаше капама, но кордитът беше навсякъде. Победи даже миризмата на цигарен дим. Остана назад времето, когато се дивяхме на фойерверките по света в празничните емисии. Сега е достатъчно да погледнеш през прозореца. :) А как е по площадите – не знам. Така и никога не събрах сили да отида...

Le Orme и Аmico di ieri

Става дума за това: Снощи, покрай другото, ми го пусна приятел и ме хвърли в потрес. Никога не съм и предполагал, че една от песните, с които сме израстнали, е кавър... Днес проверих и се оказа, че ФСБ все пак коректно са отбелязали в албума си Tony Pagliuca като автор на музиката. :) И все пак се чувствам някак си ... ограбен. Приятно слушане все пак, групата не е лоша... :)

Нямало работа в България? Как не! Упътване как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...” - второ издание 8 години по-късно

Днес попаднах на тази статия , която съм писал преди 8 години за един сайт, който вече не съществува като такъв, а само като архив на (почти всички) статии без коментари. Каква е разликата днес, 8 години по-късно? Ами вече се или не се кандидатства – така е сигурно, че няма да те поканят на интервю или се кандидатства за абсолютно всички намерени неподходящи позиции. Ефектът е същия. Само вече не ми е до майтап с цялата работа. Така че приятно четене на старата статия и архива .

Не ни е виновна държавата

Издраха ми вратите на колата. Гадно, злостно и с усърдие. Както си стоеше паркирана там, където си стои паркирана от три-четири години. А и аз никому нищо не правя, така че причина няма! Всеки е свикнал да псува държавата. Искам да ви кажа честното си мнение. Не ни е виновна държавата. Сами сме си виновни! Не е държавата тази, която трябва да ми пази колата. Уважението и толерантността са. Само че ги няма. Не са на мода. Впрочем не се и ядосах. Не изпсувах. Даже не бях и огорчен. Чувството беше отегчение. А това вече е лошо…

Истории за Тигъра - 2001 година - II

или има ли значение в кой град живееш? Когато работиш усилено и по много часове на ден, изпадаш в странни ситуации. Първата година в JobTiger беше тежка за мен (не че сега е леко, де :)). Много нови неща, непознати проблеми, накратко казано - зор. За да не се прибирам в къщи, „носейки си работата” и да изнервям домашните, придобих навика да се разхождам половин – един час след работа, за да ми „изветрее” главата, преди да се прибера. Всяка вечер по същия маршрут – от стария офис на „Шипка”, покрай „Радисън”, после „Шишман” и до Попа и оттам - в къщи. Зиме, лете – все едно: вървя, мисля си, „изветрявам”… По едно време открих, че са успели да съборят една от къщите по пътя и да вдигнат нова кооперация на нейно място. На 4-5 етажа. Забелязах я, чак когато слагаха дограмите. И тъжно и смешно. Всички знаят, че съм разсеян, това не е тайна. Но случката ми беше d é j à vu от времената във Виена… Тогава осъзнах, че докато работиш здраво, няма значение в кой град живееш. Единствената ра

Истории за Тигъра - 2001 година - I

"Боки не пипа!" Понеже днес пуснахме поканата за забавните истории, снимки и филмчета, свързани с работата (виж Юбилейно място за вашите истории ), а аз няма как да участвам, ще публикувам тук няколко истории и снимки за десетте години в JobTiger , така, както аз ги виждах. И така, през 2001 година, освен тигъра, се роди и Борис. И съчетавахме двете неща. Понякога това изглеждаше така, понеже и тогава имах навика да доработвам вечер :) Когато по-късно Борис проговори, все още понякога работехме така и според него на екрана пишеше: "Боки не пипа". :)

Сексът и готвенето

Ето един цитат от Тери Пратчет от „Петият слон” ( Издание: ИК „Вузев“ — „Архонт-В“, 2000, редактор: Весела Петрова, ISBN 954–422–063–1, превод от английски Владимир Зарков ): Толкова добро е, че чак ме е яд, че не съм го измислил аз. :) „[Ваймс]бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.” Една колежка някога постулира по този повод, че 90% от мъжете не ставали за нищо, което не било проблем, понеже жените им си ги харесвали и така.

Докъде води липсата на модерни HR практики

Попадала ми е една история, за която не знам колко е вярна*. Прибира се Стефан Македонски след обучението си в България и си търси работа, но безуспешно. По някаква причина се намесва Ванче Михайлов и отива да посети шефа на операта тогава. Сяда в кабинета му и пита: -    Ке вземете ли наше момче да пее у операта? -    Ама господин Михайлов, нямаме пари, нямаме места за тенори…. Ванче изсвирва с уста и в кабинета нахлуват двама тежко въоръжени гавази с извадени саби. Ванче казва, без да се обръща: -    Сус бе мекерета! И гавазите се изнасят. Ванче пита пак търпеливо: -    Ке вземете ли наше момче да пее у операта? -    Ама разбира се, господин Михайлов, разбира се, как няма… Та си мислех колко е лошо да нямаш програма за откриване на таланти в организацията. През какви неща ти се налага да минаваш! А после кръстиха музикалния театър на него… Сега, като имаме модерни HR практики вече сме в голяма степен предпазени. :) ---------------------------------------------------