byZaro

Портрет на Ирини от друг почитател - Вихрен Георгиев Моята приятелка Ирини отдавна ме забавлява безкрайно със статусите си във facebook. Снощи, като бях уморен и в лошо настроение, пак тя ме развесели и реших да събера някои от култовите и статуси (нейни и писани на стената и от други хора), за да се слави името и... Ирини за живота животът ми е пълен с неописуеми трагедии, които никога не са се състояли. чела съм някъде, че хората, които спят по гръб са лидерите в живота, изкусните актьори и ексхибиционистите, а спящите по корем били тихите интелектуалци, плахите хора със силна интуиция. сега се замислих, че винаги заспивам по гръб, а се събуждам по корем. тоест, лягам си като артистичен, нахален ексхибиционист, а се събуждам като смотана провинциалистка. баси. само да напомня, че нито оная свинарка жана д'арк, нито оня подпийнал дърдорко напольон са от париж. но едва ли някой ги е сочил с пръст и им е викал 'ей, провецялис', когато са минавали през тр...

Снимка: http://alba-books.com Тези дни ми се случи нещо хубаво. Получих съобщение от Жустин във facebook за новата и инициатива засъбиране на средства за закупуване на книги за Детски отдел на Столичнабиблиотека . Жустин, освен че е много активна, винаги успява да напипа важните и интересни неща в страни от общия и нормален поток на живота ни. Удоволствие е да гледаш. Удоволствие е да помагаш. Аз специално докато четях апела и, не се натъжих, че времето е такова и онакова, че държавата не помага, а трябва ние и т.н. Стана ми хубаво, че мога да помогна. Спомних си и за детството и за моите ходения по библиотеки. Спомних си и за книга, която ми е любима и досега. Така че ще изровя стария си екземпляр на „Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер. Предпочитам я на хартия, а не на kindle . Моята има много хубави оригинални илюстрации, които са си част от преживяването. :) Няма да я даря. Тя си е моя. Ще си я препрочета. А на библиотеката ще даря пари, както каза ...

Някога беше лесно – отиваш при човека, прегръщаш, целуваш, поднасяш му поздравления и/или подарък... Сега обаче имаме дилема. Многото възможности са майката и бащата на голямото чудене. Къде и в какъв ред да честитим рожден ден (или друг празник някому). Twitter, facebook, SMS, телефон, на живо...? :) На живо е най-добре и най-човешко. Но пък facebook е като книга за гости и посвещения. Не може да не го уважиш човека и там. SMS е задължително средство за комуникация, особено ако си под 30. Ако си техничски напреднал, може и WhatsApp или Viber . За twitter обществото нищо не се е случило, ако не е отбелязано там. На такива като мен им е прорастнал телефон на ухото, така че и това е основно средство. И така – кое след кое? За мен лично е голямо чудене как е редно. Мислехме с Христо Стоянов , но даже и с него нищо не решихме. Днес попитах и Ивелина Атанасова – тъкмо е рожденник, а и digital marketing … Мислех си, че най-накрая ще науча. И научих. „Както г...